–НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА:...

264
–НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА: РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ (ИИОЗ-БАН, СУ И РКИЦ-София) София 2012

Transcript of –НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА:...

  • –НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ГРУПА:

    РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ

    (ИИОЗ-БАН, СУ И РКИЦ-София)

    София2012

  • 2

    РЕЛИГИЯ, ЦЕННОСТИ,ОРТОДОКСАЛНОСТ

    И ИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ

    2012НОЕМВРИ

    СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕИ СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

    ISSN 1313-9703

    © Научно-изследователска групаРЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ И

    ИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ

  • 3

    „РЕЛИГИЯ, ЦЕННОСТИ, ОРТОДОКСАЛЬНОСТЬ ИИНТЕРКУЛЬТУРНЫЙ ДИАЛОГ“ – научно-исследовательскийпроэкт кафедры „РЕЛИГИИ“ – ИИОЗ БАН, научно-исследова-тельской группы „Религиозно-философские парадигмы и интер-культурный диалог“ и РКИЦ (Российский Культурно-информа-ционный центр) в Софии, Болгария. Руководитель проэкта –дфн. Стефан Пенов, зав. кафедры „Религия, верования, повсед-невная жизнь“. Сотрудничеству между учеными и теологамиБолгарской Академии наук, Софийского Университета им. “Св.Кл. Охридского“, РКИЦ и учеными и теологами из России уже10 лет. В проэкте принимают участие также ученые и богос-ловы из Собора православной интеллигенции с центром городСанкт Петербург; Элецкого университета им.Бунина и другиеспециалисты из России и РКИЦ – София: зам. ДиректораИванов М.Б, зав.отделов науки – д-р К. Пеев и культуры –Шиланков Дм. Б.

  • 4

    НИ группа Религиозно-философские парадигмы иРоссийский Культурно-информационный центрв Болгарии, г.София.

  • 5

    РЕЛИГИЯ, ЦЕННОСТИ, ОРТОДОКСАЛНОСТ ИИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ

    Сборник публикации на научно-изследователска група:

    РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ ИИНТЕРКУЛТУРЕН

    ДИАЛОГ; по научно-изследователски проект на катедра:РЕЛИГИЯ, ВЯРВАНИЯ, ВСЕКИДНЕВЕН ЖИВОТ – ИИОЗ,

    БАН. Ръководител напроекта доц.дфн.Стефан Пенов

    Съвместно издание с РКИЦ София и списание ИДЕИ.

    Съставител: Стефан Пенов, член на редколегията на сп.ИДЕИРедактори: Ангел Грънчаров – главен редактор на сп.ИДЕИ

    Ал.Пацев - чл.на редколегията на сп.ИДЕИНаучен редактор: дфн.Ст. Пенов

    Адреси: 1/ На НИ група Религиозно-философски парадигми:

    ([email protected]);([email protected])

    2/ На издателството на сп.ИДЕИ: ([email protected])София 2012 г.

  • 6

    СЪДЪРЖАНИЕ:

    РЕЛИГИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ; ТЕОЛОГИЯ И ОРТОДОКСАЛ-НОСТ:Проф. дфн., дпн. Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополити-чески център Евразия-СофияИзточно-православната християнска цивилизация ......................... 8.

    Проф.дфн. Нина Димитрова (ИИОЗ-БАН)Прочити на православието в първите руски емигрантскисборници .................................................................................................. 38.

    Дм. С. Бирюков, к. филос. н.(Россия)К вопросу о специфике учения Иоанна Филопона об универсалиях................................................................................................................... 46.

    Проф.д-р Александър Л. Гънгов (СУ „Св. Климент Охридски“)От живата традиция към космическото преображение: шестелемента на Източното православие.................................................. 54.

    Д-р Людмил Петров (ИИОЗ-БАН)Отражението на паламитското богословие във византийскаталитургия ................................................................................................. .63.

    Доц. д-р Клара Тонева (СУ, Богословски факултет)Църквата като литургийна общност: най-съвършен израз накатехиза-цията ....................................................................................... 68.

    НАУКА, ФИЛОСОФИЯ, РЕЛИГИЯ И ОРТОДОКСАЛНОСТпроф. дфн. Ал. Вл. Усачев( Россия, Елецкий университет)Эвристический смысл литературной формы в русской философии................................................................................................................... 79.Проф.дфн. Ангел С. Стефанов (ИИОЗ - БАН)Предопределение и свобода.................................................................. 86.

    Доц.дфн.Стефан Пенов (ИИОЗ-БАН)Календарните принципи и апокалипсисът в ортодоксалните юдео-християнски и в другите религиозни системи ................................. 90.

  • 7

    Доц. д-р Алекси АПОСТОЛОВ (ИИОЗ – БАН)Тоталитаризъм и ортодоксалност: Ленин ...................................... 115.

    Доц. д-р Борислав НИНОВ (ИИОЗ-БАН)Човешкият страх като религиозен екстаз....................................... 129.

    Докторант Севделина Николова (ИИОЗ - БАН)Несъзнавано и Imago Dei в аналитичната психология................. 142.

    Док. Сергей Методиев (ИИОЗ-БАН)Постсекуларната динамика на религията и парадигмата на Хегел................................................................................................................. 160.РЕЛИГИЯ, КУЛТУРА, ЦЕННОСТИ И ЕТНОС:Доц.д-р Емилия Илиева Петрова (ИИОЗ- БАН)Християнство, европейски принципи, мултикултурализъм....... 173.

    доц.д-р Елена Петрова (ИИОЗ-БАН)Авторитетът на религиозния елит ................................................... 180.

    Доц. д-р Николай Михайлов (ИИОЗ-БАН)Българският православен етос във века на глобализацията...... 192.

    Доц. д-р Веселин Босаков, (ИИОЗ-БАН)Специфика на самоопределението при българите мюсюлмани . 200.

    Док. Яна Стоилова (СУ – Богословски факултет)Законът за зависимия произход (пратия-самутпада).................... 216.

    Док. Жанета Христова (ИИОЗ – БАН)Законодателство – религия – европейски ценности.................... 229.

    Радосвета Хубанчева-ЦветковаСтарозаветните идеи за „смеха“ – основа на християнска културнаконцепция .............................................................................................. 241СПИСАНИЕ “ИДЕИ“, към кн.10 – РЕЛИГИЯ И ФИЛОСОФИЯ:

    доц. д-р Веселин Босаков: Елементи, структуриращи отношениетокъм исляма в европейското културно пространство ……………….249.

    доц.д-р Емилия Петрова: Ромите – проблеми и решения………256.

  • 8

    РЕЛИГИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ; ТЕОЛОГИЯ И ОРТОДОКСАЛНОСТ

    Проф. дфн., дпн. Петко Ганчев – посланик,

    Председател на Геополитически център Евразия-София

    Източно-православната християнска цивилизация

    І. Религии и цивилизации. Общи принципи на диалектическовзаимодействие

    В различна степен автори като А. де Токвил, Т.Карлайл,Фр.Енгелс, Фр. Ницше, О. Шпенглер, А. Тойнби, П. Сорокин, Н. Данилев-ский, Ф. Бродел, Кл.Леви-Строс, Д. Бел, И. Уолърстейн / И. Валер-щайн/ и мн. др.говорят за мястото и ролята на религиите в ставането нацивилизацията/цивилизациите и в много по-малка степен за тяхнатароля във формиране духа на цивилизациите и задаването на хоризонтана тяхната възможна еволюция и история. Може би тук най-яркотоизключение са Макс Вебер с неговите книги “Протестантската етика идухът на капитализма” и “Социология на религията”, Самюел Хънтин-гтън “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световнияред” и “евразииците”- Н.Трубецкой, П. Савицкий, Г. Вернадский и Л.Гумильов, които акцентират на ролята на православното християнствоза формиране на “евразийския дух” на Русия като ядро на Евразия.

    В тази студия няма да се разказва историята на възникванетои еволюцията на религиите, тяхната голяма, в определени епохи реша-ваща роля в съдбата на народите и цивилизациите, а само ще се изве-дат принципите на това драматично взаимодействие, логиката на духа,на културата на отделни народи и група от народи, когато те избиратсъответната религия, за да стане тя впоследствие синкретичния култу-рен фактор, който ще интегрира в цялостна система различните формина материалната и духовна култура, за да се формира цялостния дух насъответната култура на даден народ, група от народи, които в своетоединство в общото и специфични различия в единичното правят мате-риалното и духовно тяло на една или друга цивилизация. Тук няма съ-що така да се прави обстоен анализ на историята и характера на циви-лизациите, тяхното взаимоотношение с културата, което е направенодостатъчно убедително в произведенията на посочените по-гореавтори и в работите на десетки други епигони.

    Колкото и да предполагаме и да привеждаме сериозни доказа-телства за праисторическа високо развита цзивилизация, която най-ве-роятно е загинала в периода на хилядолетието от 11 500 до 10 400 г.г.пр.н.е.,ние ще се придържаме към историческите доказателства, че

  • 9

    първите оригинални цивилизации на Земята постепенно възникват вдолините на реките Тигър и Ефрат, Нил, Инд и Ганг, Хуанхъ и Яндзъ впериода от 4500 г.до 3500 г. пр.н.е.-т.е. това са цивилизациите на Древ-на Шумерия/Месопотамия, Древен Египет, Древна Индия и ДревенКитай. Цивилизацията на Древна Гърция, възникнала под мощнотовлияние на Близкоизточните цивилизации /Шумер, Вавилон и Египет/е вече вторична, макар и оригинална по своите културни характерис-тики цивилизация. Това са цивилизациите, които се раждат след нео-литическата революция и ще окажат огромно влияние върху транфор-мацията на целия останал свят, пребиваващ в зоната на дивачеството –родово-общинния строй. Колкото до цивилизациите на маите, ацте-ките, инките и другите древни народи на Мезоамерика, то те разгръ-щат своята културно-цивилизационна логика в различни епохи навъзход и залез, за да бъдат окончателно разрушени от испанските кон-квистадори в периода 1500 -1800 г. Примитивизираните им фрагментии манталитет на човешкия материал ще се интегрират с религията икултурата на завоевателите от Иберийския п-ов и ще родят специфич-ната култура и цивилизация на Латинска Америка.

    В същото време историята на цивилизациите/цивилизациятани дава достатъчно аргументи, че те не всякога възникват под влияниена някаква новородена религия, а в повечето случаи компонират раз-лични културни елементи, сред които религиозните представи играятважна, но не още определяща и решаваща за духа на дадената цивили-зация, роля. Така в митовете на древните египтяни, зафиксирани и в“Текстовете на пирамидите”, “първото време” на раждането на мита зафараона/бог Озирис е някъде около 10 400 г. пр.н., но самата древно-египетска религия и мит за Озирис и Изида и Амон-Ра “узряват”,стигат своя апогей към 2500 г. пр.н.е., т.е. в епохата на ІV-та династия,доказателство за което са трите пирамиди от платото Гиза – на Хуфу/Хеопс/, на Хафра /Хефрен/ и на Менкаура /Микерен/, за да започнатпостепенно да залязват при V-та династия -1500 г. пр.н.е. ..ДържаватаСя, цивилизацията Шан /Ин/ и Западен Джоу заемат първите епохи отписаната история на древен Китай – от около 3500 до 1100 г. пр. н. е.,но зрялата философска система на Даосизма и Конфуцианството въз-никва едва през VІ – V в. пр.н.е., за да стане своеобразната религия натази цивилизация, а будизмът, възникнал в Индия през VІ-V в. пр.н.е.,ще се имплантира в културата на тази цивилизация, а от нея и в култу-рата на Югоизточна Азия и Япония едва след ІІІ в. от н.е. Но без да иг-рае решаваща роля за формиране на синоистката цивилизация будиз-мът в неговия ламаистки вариант ще зададе в много висока степен ду-хът на културата на Тибет и Монголия. В качеството му на хинаяна, те.“малката колесница” ще формира духа на културата на Шри Ланка, акато махаяна – “голямата колесница” културата на Непал, Бутан, Бир-ма, Тайланд. Въпреки всичко, изследователите трудно приемат идеята

  • 10

    за наличието на будитска цивилизация. Съвсем по различен начинвъзникват индуизмът, юдаизмът и ислямът. Те още в началото с пър-вите си митове и проповед започват да организират аморфната маса наиндоариите, на юдеите и на арабите от Арабския п-ов, за да ги транс-формират в интегрирано и структуризирано общество, т.е. тук рели-гията в нейните монолатрични и монотеистични форми “работи”, за дапревърне родово-племенната аморфна и враждуваща помежду си масав единна система. Разбира се, още в началото всяка от тези религииследва различни цели, които се виждат в последващата история на тезицивилизационни образувания. Ако при индуизма тези цели са насо-чени към установяване на фундаменталната структура и една абсолю-тизирана традиция, която непрекъснато трябва да възпроизвеждаструктурата на установените изначално отношения, а при юдаизмарелигията трябва да съхрани този малък народ в морето, “подвижнитепясъци” на другите по-мощни древни народи от Близкия изток, перма-нентно враждебно настроени към него, то ислямът вижда главното ус-ловие в обявеното единство на един народ и един Господ Аллах само векспанзията – както в нравственото извисяване на отделния човек, такаи в овладяването на други пространства и покоряване, т.е. превръщанев “мюсюлмани” на другите народи...

    Запознаването с историята на религията/религиите и цивили-зациите ни дава достатъчно увереност да твърдим, че както религиитев своя зрял оформен канонично и институционално вид не се раждатизведнъж, а постепенно еволюират, систематизирайки фрагменти отразлични митове, тотемистични и анимистични вярвания в относи-телно цялостна рационализирана система за силите на творението, веч-ността и постоянното възраждане, който процес е неотделим от проце-са на постепенното възникване на едни или други фактори, които щезададат качествения преход от протоцивилизационното примитивнородово общество в относително цялостна цивилизационна система.Веднъж обаче оформени като развит мироглед, канонични принципи,йерархия и институции религиите поемат ролята на универсалниякултурен фактор, който оформя духа на даден народ, цивилизация.Може би това е дало основание на С.Хънтигтън да направи извода, четова дава основание на хората да отъждествяват големите цивилизациив човешката история с господстващите в тях религии. /Вж. С. Хънтин-гтън, Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световнияред, Обсидиан, София, 1999, с. 52/

    Проследявайки степените на еволюция и форми, в които сепроявяват религиозните вярвания на различни народи от Африка,Австралия и Нова Зеландия, Америка, Азия и Европа можем да съдими за тяхната степен на обществена еволюция от предцивилизационнипримитивни общности до зрели и модерни цивилизации. В товаотношение колкото и да са силни различните културни и цивилизаци-

  • 11

    онни флуктуации, въздействия върху едни или други обществениструктури, намиращи се на по-ниско културно-цивилизационно ниво,те не могат да предизвикат модернизация на тези общества, простозащото те са закотвени около религиозните и свързаните с изповяд-ваните религии културни традиции, които формират идентичността насъответните общества. За да се променят те трябва или да се откажатот своите религииозни традиции или да модернизират и самитесистеми на доминиращите в тези общества религии.

    Запознаването ни с историята на първичните оригиналницивилизации – Месопотамия, Египет, Индия и Китай ни показва ,чевъзникването на първичната цивилизационна структура е ставало подвлияние на взаимодействащите си реални потребности на живота,които са заставяли хората да търсят и предлагат средствата и решени-ята на тези потребности, неотделимо обаче от осмислянето на техниясакрален, т.е. силно значим за живота им характер. Но именно тазисакралност на действия, отношения и предмети, за която пише М.Илиади, задава духа на духовната култура и се снема във фундаментана традициите на младите цивилизационни образувания.

    Въпреки мненията на различни “културолози”, че е едва ли неневъзможно да се определи цивилизацията, мисля, че първото изис-кване за такова определение е да се държи сметка, че цивилизацията естепен в историческото културно развитие на обществото, когато намястото на непосредствените личностни отношения на производство ипотребление в условията на първобитната общност като резултат отразделението на труда и уседналостта възникват сложни производс-твени и обществени отношения, които характеризират нова качественастепен в обществената организация на хората. При тези качественонови условия връзките между отделните индивиди се осъществяват спомощта на специално възникнали или създадени средства и инсти-туции. Непосредствената нагледна представа в отношенията на прими-тивната общност се постепенно замества от средствата и институциитеза абстрактна, опосредствена връзка. Тук няма значение каква е тяхна-та роля, функция и цели. Важното е да се разбере, че те са продукти наисторическото творчество, на културата на човечеството, на умениетона всеки човек да създава, или възпроизвежда, по силата на заложе-ните в него генно-културни кодове, “втора”, изкуствена, т.е. социална,култивирана природа. В този смисъл цивилизацията възниква катокачествено нова степен в историческото развитие на културата, коятопродължава в нови форми универсалната еволюция.

    Възникването на цивилизацията като историческа степен наразвитието на културата заедно с това представлява отричане от ро-дово-общинния строй и утвърждаване на първия класов общественстрой – робовладелския. Именно в тази първа форма на цивилизациятасвободните отношения от обществата на примитивния комунизъм

  • 12

    преминават в отношения на лична зависимост на роба от робовладе-леца. В това отношение не може и дума да става за дълг като израз наосъзнатата свобода на избор и действие. Повсеместно каквито и да сабили специфичните особености първите цивилизации са били робов-ладелски цивилизации. Уседналостта, земеделието и скотовъдствотокато основни дейности, предизвикало не само разделение на труда внепрекъснато разширяващи се форми и мащаби, но довело и до въз-никването на стоковото производство и класите, изграждащи матери-алните, икономически основи на цивилизацията. Този историческипроцес Фр. Енгелс характеризира с няколко пункта:“1. с въвежданетона металните пари, а с това и на паричния капитал ,на лихвата и лих-варството; 2. с появата на търговците като посредническа класа междупроизводителите; 3. с възникването на частната собственост върху зе-мята и ипотеката; и 4. с появата на робския труд като господстващапроизводствена форма.”/Фр.Енгелс, Произход на семейството,частнатасобственост и държавата”, К.Маркс, Фр. Енгелс, Изб пр-я, т.ІІ, с.368/.

    Разделението на труда, довело до възникването на стоковотопроизводство и до възникването на частната собственост и класовоторазделение на обществото, поражда и трите други големи фактора, безкоито нито първите древни цивилизации, нито съвременната цивилиза-ция могат да бъдат разбрани. Тези три фактора са градовете, държаватаи буквеното писмо. Чрез тях се осъществява системната цялост на об-ществото и целенасочено се управлява неговата дейност. В същотовреме укрепва и ролята на идейния фактор в лицето на религията /ре-лигиите, който трябва да оправдае съответния установен или ус-тановяващ се характер на съответната цивилизация. Тази интеграция,регулиране и управление на дейностите на индивидите се осъществявапо строго определен икономически, политически и териториален приз-нак и т.н., от такава особена институция, каквато е държавата, въплъ-тила в себе си както общия интерес на населението на даденото об-щество, така и волята на господстващата класа, група и т.н., в една илидруга степен “осветена” и “оправдана” от съответната религия.

    От своя страна градът /Civitas/ е онази обществена форма, вкоято се осъществяват първите държави на прехода от родовия къмробовладелския строй и са символизирали господството на победилиярод,родова община над остналите родове /Атина, Спарта, Микена,Хастинапур, Шан, Тива, Мемфис, Ур, Трир, Дамаск, Библос и т.н./.Той също така е място за упражняване на много дейности и главно назанаятите и на обособяващия се все по-определено умствен труд катоантипод на физическия. Той е също така мястото на централните све-тилища, храмове и йерарси на родените в протоцивилизационния пе-риод религии. Като цяло градът е символизирал качествено новата сте-пен на произвеждащото общество след неолитическата революция,особено в бронзовата и желязната епоха, неговата независимост от

  • 13

    земята, от климата и циклите на годишните времена и т.н. С други ду-ми, градът е първата форма на обществен живот в условията на циви-лизациите, в която хората в голяма степен се чувстват свободни отприродата и осъществявайки своите специфични социални дейности,ги осъзнават и осмислят като нещо качествено различно от природата.Той ще бъде и културното образувание, което не само ще създава усе-щането за повече свобода на човека, но и ще му подхранва илюзиятаза неговата изключителност.

    Откриването на писмото е фактор с трудно оценимо значениеза интелектуалното развитие на човешкия род, възникването и разви-тието на неговата цивилизация в различните й форми. Много вярно зафакторите, обусловили възникването на писмото и за последиците оттова откритие пише И.И. Гелб в книгата си “Основи на граматоло-гията”. “Навсякъде в древния свят писмото се появява в периода навнезапния ръст на всички онези разнообразни елементи, чиято съв-купност ние обикновено наричаме цивилизация. Когато и да е станалотова, появата на писмото съвпада по време с такъв тласък в развитиетона държавата, занаятите, търговията, промишлеността, металургията,средствата и пътищата за съобщения, на селското стопанство и опито-мяването на домашни животни, в сравнение с които културата на всич-ки предишни периоди, характеризиращи се с липса на писменост, изг-леждат изключително примитивни. По-скоро можем да считаме, чесъвкупността на факторите – географски, социални и икономически –водещи към възникването на развита цивилизация, едновременно есъздала комплекса от условия, при които не може да се мине без пис-мо. Или казано с други думи, писмото съществува само в условията нацивилизацията, а цивилизацията не може да съществува без писмо.”(И.Е.Гельб,Опыт изучения письма/Основы граматологии, М,1982, с. 211 ).Можем само да допълним, че именно буквеното писмо създадено отфиникийците при цар Хирам, в епохата на юдейския цар Соломон, еонзи фактор, който открил възможности за съхраняване за дълго па-метта на човечеството, да подреди и съхрани в документи своята ис-тория и рационална наука и да създаде база за качествени прориви взнанието и технологиите.

    Очертаването на различните фактори, допринесли за възник-ването и еволюцията, а също и моменти на анализа на категорията“цивилизация” ни позволяват макар и накратко, да определим цивили-зацията като такова сложно обществено-културно образувание, коетосе характеризира с определена степен:1. на действително усвояване,опознаване и преобразуване на действителността по особен културенначин; 2.на разделение на дейностите и разпределение и потреблениена създаваните духовни и материални продукти; 3.на развитие на об-щественото богатство в съответствие с материалната основа на общес-твото – неговия начин на материално производство и неговата духовна

  • 14

    култура; и 4.на възприятие на света и човека в съответствие с раз-бирането на принципите на свободата и дълга, в единство с Твореца иВечността на Вселената( Возрожждаюшегося гиганта /Цивилизация ифилософия древнего и современного Китая/Минск,БГУ,2006, с.15-28).

    С какво религиите въздействат на цивилизациите и доприна-сят за тяхното ставане, утвърждаване, еволюция, а също и за техниязалез? Това е фундаменталния въпрос, който ще ни позволи както даси обясним мястото и ролята на религията в ставането на човешкатацивилизация и нейната история, но така също и при конкретния анализна различните древни и съвременни цивилизации да си обясним тех-ния дух и тяхната роля в историята им, да си отговорим защо едни сазагинали, а други са се адаптирали във векове на изпитания и са стиг-нали до днес. И не на последно място, да видим какъв е потенциалътна съвременните цивилизации и има ли “таван”в тяхното културноразвитие, при чието достигане те са заплашени от разпадане и гибел.

    Първо, религията е тази синкретична форма на културата, ко-ято със своите идеи, митове, морални принципи, норми и заповеди, съссвоите ритуали, канон и традиции е позволила на първите цивилиза-ционни образувания да свържат живота на хората с идеята, представа-та за вечността, за всемогъществото, за справедливостта и доброто, засвободата на духа и дълга към Твореца и Началото родени смътно отшамани, жреци и пророци, върху базата на различни вярвания и суеве-рия и по такъв начин да придадат смисъл на тяхната био-социална бит-ка за оцеляване като разгръщат непрекъснато без предварително зада-дени образци неизчерпаемия потенциал на вложените в тях генно-кул-турни кодове в своята по-нататъшна културна еволюция и история.

    Но общите морални принципи, които религията/религиите за-дава на останалите форми на културата на цивилизациите в тяхнотоставане и специфична роля в цялостното формиране на духа на съот-ветната цивилизация не биха могли да действат като външни уста-новки, ако не се персонализират, ако не преминат през душата и ума навсеки изповядващ дадена религия. Именно в тяхното преживяване ипромисляне в “гранични ситуации”, при които индивидът се изправяпред угрозата на смъртта, а също на избор за едно или друго поведе-ние, от което зависи бъдещата му съдба индивидът се опира върхупредлаганите от избраната от него религия принципи, ценности и лю-бов, вяра и надежда в Господа Бога. По такъв начин не само като вън-шна институция и външен културен фактор, но и преди всичко чрезвътрешното душевно преживяване и размисъл религията постоянноформира цивилизацията и в това е нейната незаменима от никоя другаформа на културата форма. Но чрез формирането на душевния и ду-ховен настрой на всеки вярващ религията формира и общия моралендух на съответната цивилизация. И затова от особено значение е да серазбере не само и не толкова институционалната структура и църковна

  • 15

    йерархия на една религия, а как, с какво тя прониква в душата на всекиизповядващ я и го прави свой верен воин, който реализира целия сиживот като въплъщение на тази вяра и този дух...

    Второ, религията/религиите е културният фактор, който фор-мулира, изведе и наложи пред страха от санкции фундменталните нор-ми, принципи и ценности на морала, които прекъснаха доминацията наинстинктите в първобитното стадо, създавайки по такъв начин фунда-мента на системата на новия тип социални, обществени отношениямежду хората, върху която се издигна цялата огромна система нацивилизацията/цивилизациите. Това е така, защото не производстве-ните, материалните, икономическите отношения, които К. Маркс из-веде напред са фундамента на обществените отношения между хората,а техните морални отношения като хора, разумни човеци /Homo sapi-ens/. И затова не случайно Адам Смит разглеждаше в единство иконо-мическите и моралните отношения, принципи и ценности, което засъжаление К.Маркс пренебрегна в името на своите политическивъзгледи и изводи. Без решаване на отношенията между половете ипоколенията в съответствие с определени морални норми, правила,принципи и ценности в първите човешки социални образувания ние неможем да си представим никакви по-следващи процеси на културнаеволюция на човечеството.

    Изследването на историята на религията/религиите ни показва,че появата, обособяването и разгръщане на ролята на политиката катоособена сфера на обществения живот на цивилизацията се осъщес-твява в тясно взаимодействие с религията, с нейните адепти, служите-ли и институции. От характера на това взаимодействие също в голямастепен се ражда и укрепва духа на една цивилизация. Това е така,защото религията в началните етапи на възникването, развитието иразцвета на цивилизацията/цивилизациите е идеологията, която обяс-нява и оправдава политиката и главно властта на върховния владетелна дадена държава/империя, макар че понякога той може да е и същев-ременно духовния глава, “помазаникът” на Бога. Взаимодействайкиси обаче като полярни противоположности “институцията нарелигията” –съответната църква и институцията на властта –поли-тиката на държавата, която по силата на определени, писани или непи-сани договори между управляваните и управляващите още изначалносе намират в яростна борба именно по въпроса “кой да управлява” по-даниците, които обикновено са вярващите. Историята на почти всичкицивилизации ни дава изобилие от примери на тази борба, която често евзимала своите “жертви” като унижаването на непокорни крале, отлъч-ването от църквата и проклинането на непослушни царе или дори екзе-кутирането на “опасни” с проповедите си патриарси, пророци ,за да сестигне до наши дни, когато в една или друга степен са намерени балан-

  • 16

    сите на взаиоотношенията между политическата власт в една държаваи съответната религиозна институция.

    Така или иначе, след временни надмощия и налагане на еднаили друга форма на отношение между църковно-духовната и светскатаполитическа власт днес намираме четири главни форми на техните от-ношения: а / цезаро-папистка; б/. папо-цезаристка; в/. теократична; иг/ теистично-индивидуалистка, представена от релацията “Човек-Бог”.

    а/. Като правило в историята на древните цивилизации ниесрещаме доминацията на цезаро-папистката форма на отношение дър-жавна светска власт, власт на монарха и духовна власт, власт на гла-вата на съответната религиозна институция/църква. Така е в древенЕгипет в по-дълги епохи на династиите, така е в древен Вавилон, вдревна Персия, в големи периоди на древните еврейски царства вЮдея и Израел, така е в Рим ,така е и в империята на ацтеките и ин-ките. Тази традиция ще бъде възприета от първоначалното християн-ство, чийто дух се съхранява в ортодоксалното православно християн-ство и традиционния ислям, където светския владетел, император, цар,султан, шах и т.н., а в по-ново време президент, премиер-министър илигенерален секретар на комунистическа партия е изпълнявал главнатароля на духовен глава на съответната държава, при първоначалнияислям халиф/наследник/, а истинския глава на доминиращата или гос-подстваща религия е просто глава на съответната църква или религи-озна институция. Тази форма на отношение между институциите нарелигията/религиите и политическата власт, държавата възникнала вдревните източни общества е формирала и съответния дух на цялост-ност, на тоталитаризъм на тези общества и се е съхранявала и възпро-извеждала в дългите исторически традиции. Тук лидерът, главата надържавата е винаги е ставал обект на своеобразен религиозен култ и ебил обожествяван. Той е особата, която представя цялото-народа и за-това отношението към него е вън от всякакви демократични принципии ценности. Затова духът на източните общества, в това число и наобществата минали през духовната лаборатория на източното правос-лавно християнство и на исляма е по-скоро колективистичен и когатотози дух под ударите на противоположните принципи на папо-цеза-ризма и на “теистично-индивидуалистката” на протестантизма се раз-падне той преминава в другата си крайност на примитивния, а несоциализиран, зрял индивидуализъм.

    б/.Папо-цезаристката форма е компромисна, заредена с демок-ратизъм форма на отношението между върховната духовна власт напонтифика/папата над миряните, при която властта на светския държа-вен глава /крал, император, президент и т.н./ се освещава, благославя,но тя не стои по-високо в йерархията от ценности на вярващия миря-нин по отношение на върховния духовен глава. Тази форма е постиг-

  • 17

    ната след години борба между папата/папите и кралете на Европа,които са искали те да определят представителя на Бога на Земята.

    в/ Теократичната форма е формата на абсолютизиране на мяс-тото и ролята на една религия в цялостния живот на дадена държава идори цивилизация. Това е безпределното господство над всички инсти-туции на духовния глава на дадена религия – върховен жрец, аятолах,бодисатхва – лама, патриарх или нещо подобно. Столетия Юдея е билатеокрация. Столетия Тибет е бил теокрация и едва при повторнотоприсъединяване на Тибет към Китай тази средновековна традиция епрекъсната, а избягалият Далай-лама служи като претекст за нападкикъм КНР от разни “борци” за “права на човека и малцинствата”. Внаши дни теокрация е Ислямска република Иран, където в резултат отреволюцията от 1979 г. върховната власт се осъществява от аятолах, накойто се подчиняват законодателната и изпълнителната власт.

    г/. Ако посочените по-горе три основни форми на релацията“духовна, религиозна власт и светска, политическа власт” са в някаквастепен анализирани /Вж. например П. Ганчев, В битката за бъдещето.Светът и България в глобалната епоха, Варна, 2002 г. с. 49-53 /, тоТеистично-индивидуалистката форма известна като протестантизъм вразличните му варианти – лутерански, калвинистки, агликански, мено-нистки, квакерски, баптистки, евангелистки и т.н. не е изследвана внейните отношения към политическата власт. Широко известна ихилядократно цитирана е книгата на Макс Вебер( “Протестантскатаетика и духът на капитализма” /София, 1993 г/), в която се показваролята на протестантизма за формиране на морала на първите капита-листи, но не се прави никакъв анализ на ролята на принципите на тозиклон на християнската религия за формиране на една или друга поли-тика, за реализацията на политическата власт. Но въпреки това напра-веното от М. Вебер е достатъчна база, за да се предложат нови изводиза ролята на протестантизма, който в крайните си рационално теис-тични форми се откъсва от релацията “Човек – Християнски Бог/Христос/” и се издига до релацията “Човек – Бог”.

    Духът на протестантизма, въплътен в принципите и духа напротестантската етика се роди в Европа от синтеза на множество фак-тори, които вече бяха се реализирали в различни епохи от древносттадо новото време както в системата на обществения морал, така и в раз-личните форми на духовната култура. Това бяха разбира се търговията,пазара, лихварството, стремежа към печалба, алчноста, безкрупулностапри използване на средства, които водеха до нарастване на богатствотои т.н.Т.е. като явление те не бяха нещо съвършено ново, но именно всвоя синтез те родиха новото качество на духа на капитализма, койтодух в неговите морални измерения се беше въплътил в протес-тантската етика. Кои бяха някои от тези водещи качества,които в сво-ето единство образуваха носещата структура на системата на прин-

  • 18

    ципите и нормите на протестантската етика и раждаха духа накапитализма?

    1. Това беше рационалността, която възстанови елинско-римс-ката рационалност в епохата на Ренесанса и роди науката на Новотовреме, за която писа в своя “Нов Органон” Франсис Бейкън- бащата наанглийския сенсуализъм и която най-блестящо се демонстрира въвфилософския рационализъм на Р.Декарт, Б. Спиноза и Г. Лайбниц.

    2. Но именно философският рационализъм посочи принципитена системността, на цялостността на нещата, което беше твърде важноза всеки анализ, за всяко действие.

    3. Рационалността и системността логически водеха към тър-сене и постигане на рентабилност при всяко действие, при всеки про-цес.Това беше ключът не само към въвеждане на нови техническисредства и технологии в производството, но и нови форми на органи-зация и управление на всяка дейност, на обществените дейности.

    4. Всяка рентабилност е израз на стремеж към по-високрезултат, по-висока печалба от вложените и изразходвани усилия.

    5. Всяка рентабилност обаче не е просто израз на алчност, набезсмислено натрупване на богатства, на пари, а е условие за динами-зиране, разгръщане на съответните дейности, които може да направичовека. Рентабилността изисква скромност в разходите, пестеливост,себеотдаване на предприетата дейност.

    6. Но непрекъснатата динамика, която беше заложена от про-тестантската етика в духа на капитализма водеше до преодоляване награниците на пространството и времето, което К.Маркс посочи катоедна от чертите на капитала в своя фундаментален анализ на капита-лизма в “Капиталът”т.І. С други думи, духът на капитализма, роден отпротестантската етика беше заредил този уникален обществен стройсъс стремеж към непрекъсната експанзия, а следователно към глобал-ност. И той правеше това в последващите векове с помощта на всичкивъзможни форми на експлоатация на огромни маси население, с гено-цид над цели народи. Той продължава това и днес в крайните екстрем-ни форми на неолиберализма.

    7. Не трябва да се забравя и факта, че Ренесансът и Новотовреме възстановиха възприятието на човека-индивид като висша цен-ност, без да умаловажават ролята на неговата вяра в Бога и ролята нахристиянския Бог за мироустройството и успеха на човешките дела вугода на Бога. Именно “успеха в професията”, за която писа МартинЛутер и “избранността” на онзи, който действа успешно, според ЖанКалвин, бяха този ензим, който добави протестантизма в духа на свет-ския хуманизъм, който персонализира всички посочени по-горе прин-ципи и ги направи ценности на всеки индивид. Но тази персонали-зация вече не се нуждаеше от посредника на църквата, на папата и насвещеника. Даже нямаше нужда да се изучават и следват писанията на

  • 19

    множеството свети отци на църквата, които интерпретираха по единили друг начин Библията. Всеки вярващ, независимо от това бил тойбизнесмен или политик, земеделец, учен или деятел на изкуствата,просто трябваше да се опре на своята вяра в Бога, в Христос, така как-то е представен в Новия завет, и в посланията на Апостолите.

    Тази“Теистично-индивидуалистка”форма, в която виждаме ре-ализацията на релацията “Религия-Политика” се развиваше в още по-крайни степени в Теизма, където индивидът не вярва в кой и да е Бог,в случая християнския, а просто в едно Висше начало, в Твореца наВселената, което окончателно преодоляваше необходимостта от как-вито и да са посредници, включително и протестанските пастори приевхаристията-тайнствата–кръщения, бракосъчетания или погребения.

    Теистично-индивидуалистката форма на реализация на рела-цията “религия- политика” се реализира в редица страни на Европаслед годините на Реформацията ХVІ в./Скандинавските страни, Сев.Германия, Холандия, Англия/, но в най-категорична форма ние я виж-даме като фактор, който формира духа на Американската цивилизация,за което ще стане дума по-нататък.

    Четвърто, всяка монолатрична и монотеистична религия ощеотначало заявява своето право на универсалност: а/ представено отидеята /мита за сътворяването на света от един единствен Бог иливърховен бог, родил след това другите богове, който има различниимена, но е именно Всемогъщият, Всемъдрият, Всесправедливият,Твореца и Начало на всичко: Атум – Ра, Ансу/Ел, Мардук, Уран/Зевс,Брахма, Ахура-Мазда, Тескатлипоки, Инти/Виракоча, Йехова/Яхве/Саваот, Христос, Аллах; б/ Именно този Единствен или просто ВърховенБог е създал първия човек/човеци – при индуизма и зороастризмаЙима, при шумерите, юдаизма, християнството и исляма Адахпа,Адам /земен-човек/ и т.н.; в/ дал е моралните норми, принципи иценности на живота на всеки човек, на човеците; г/ задал е правилатана универсалния ред във Вселената, но и правилата за общественияживот на човечеството; д/ всичко това дава достатъчно усещане вадептите и служителите на тези религии –жреци, свещеници, пророции съответните глави на църквите, които ги проповядват да ги смятат зауниверсални и по силата на това да са се стремели в древността, и впо-късните епохи да се стремят до ден днешен да експанзират върхунеовладяната от тях маса на световното население и да го обърнат всвоята вяра. Разбира се, стратегиите на всяка от днес съществуващитемонотеистични и монолатрични религии са различни. Ако юдаизмът сестреми да съхрани духът на Тората в народа на Израел и навсякъде,където по света има евреи, ако индуизмът се стреми да съхрани тра-дицията на установената още в арийската древност социална кастоваструктура и следването на трите дълга на обикновения индиец, а бу-дизмът следвайки своята морална система на “срединния път” да спе-

  • 20

    чели всеки повярвал в нейната спасителна сила за прекратяване на пре-ражданията и постигане на нирвана, то християнството и чрез трите сиклона, разбира се, в различна степен, се стреми чрез свои мисионерида стане световна религия, което се вижда не само от неговата история,но и от названията на църквите – Вселенска /източно-православната/,Католическа, т.е. Универсална /западното християнство/. На свой редИслямът, следвайки само абсолютизма на Аллах и неговотовъзприемане като изчерпваща Всеобщността онтичност се стреми къмедин неудържим експанзионизъм с всички възможни средства иформи. Но тази претенция за универсалност въплътена в битието насъответните цивилизации не само задава непрекъснато мотивите натяхното историческо възпроизводство, и импулсите на тяхната експан-зия спрямо другите “световни” релии, но и евентуално спрямо неовла-дяни или “слаби”в установената си културна идентичност групи инароди, но също така виждаме, че налага определени лимити, пределина техния стремеж към “вечност” и в една или друга степен се явявапричина за техния упадък, залез и гибел.

    Следвайки тази логика, че една монотеистична или монолат-рична религия е задавала и задава и до днес духа на една съответна ци-вилизация може, както ни показаха О. Шпенглер и А. Тойнби да го-ворим за множество цивилизации в древността, мнозина от които саоставили само паметниците и руините на своята култура и само две сасе съхранили в непрекъсната еволюция и история до наши дни-древно-индийската индуистка и древнокитайската конфуцианска. В наши дниобаче твърдо би следвало да говорим за няколко национални цивили-зации с различен мащаб, място и роля в геопространството и историятана съвременното човечество – синоистка, японска, индуистка и юдейс-ка и за няколко световни цивилизации, също с различен мащаб, мястои роля в световното пространство и съвременна история , а именно: а/западноевропейска християнска; б/ американска; в/ източно пра-вославна християнска; г/ латиноамериканска християнска; д/ ислям-ска;е/ африканска. Така реално и активно действащите цивилизацииднес, с флуктуациите между някои от тях, които трябва да отчитаме,са десет.

    Нека при по-нататъшния анализ накратко покажем духа наИзточно православната християнска цивилизация, с какво тя севписва в общата картина на съвременното човечество и в каква степензадава тенденциите на неговата еволюция и история през следващитедесетилетия.

    ІІ.Източно-православната християнска цивилизация. България,Русия:

    Определено можем и следва да говорим за Източно-правос-лавна християнска цивилизация. Тази цивилизация се изгражда в из-

  • 21

    точната част на Европа върху базата на Източната Римска империя ипод нейното мощно културно влияние и установяване и развитие нахристиянството в цяла редица страна на Югоизточна и Източна Европа– България, Сърбия, Румъния, Молдова, Грузия, Армения, Русия, Ук-райна и Беларус и разбира се, самата Гърция като най-значимия етни-чески и културен компонент на империята. Тези страни и народи иматсходна и същевременно различна историческа съдба след приеманетона християнството в неговите ортодоксални характеристики. Всичките в различна степен са подложени на инвазията на Исляма и Католи-цизма за различни периоди и загубват части от своето население,които преминават към другите религиозни конфесии. Това разбира се,не пречи на основната част на тези народи да съхраняват и да следватпринципите и традициите на Източното православие, на Ортодоксията,което оказва мощно влияние върху формирането на техните нацио-нални култури и идентичност.

    Но бидейки фрагменти на Източно православната религиознаобщност посочените страни и обявилата се след края на Студенатавойна “Македония” за самостоятелна държава само за един кратък ис-торически период /1945-1990г./ с изключение на Гърция бяха членовена социално-политическия и икономически блок на държавния социа-лизъм. За около четири века част от тях –България, Гърция, Сърбия, асъщо Армения и Грузия бяха в състава на Османо-турската империя.На свой ред Русия, Грузия, Армения,Молдова,Украйна и Белорусия заоколо два века бяха в състава на Руската империя, а също на СССР.Останалото време те бяха или за кратко съюзници и приятелски дър-жави или противници, които често се вкопчваха във войни от различенхарактер.Тази историческа съдба, въпреки различните проекти, не импозволи да изградят една хомогенна обща култура на православнитенароди и по този начин да бъдат готови за исторически перспективнидържавни съюзи. Онова общо, което се беше формирало в отделнитеправославни държави така и не им послужи за по-цялостна интег-рация. В различна степен между тях тегнеха нерешени националнивъпроси и съперничество за лидерство в едно ограничено прос-транство какъвто беше случаят с Балканските страни – България, Гър-ция, Сърбия и Румъния.

    а/ България като първоначинателБез да подценявам нито за момент приносът на всеки един от по-

    сочените православни народи за културното развитие на Източно пра-вославната цивилизация, която в по-голямата си част беше цивилиза-ция на славянски народи не мога да не посоча историческата заслугана България от средата на ІХ век до края на ХІV век, а и до средата наХV в. на отделни нейни представители на християнската църква за

  • 22

    полагане основите на тази цивилизация, а след това огромната роля наРусия за нейното съхраняване, обогатяване и развитие до наши дни.

    Както Меровингите във Франция, а преди тях и готите бяханачинателите на нова християнска Западна Европа, така българскияцар Борис І Кръстител и неговия син цар Симеон Велики, а заедно стях и благодарение на тях светите братя Константин/Кирил и Методийи техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Екзарх Йосиф, Конс-тантин Преславски, Тодор Доксов и др.бяха великите начинатели наИзточно-православната/Славянска цивилизация/ Вж.Петко Ганчев,Становление славянской цивилизации является ее собственным делом,в “Рeлигиите в Европа и бъдещето на православието”, София, 2006, с.21-31/.

    Именно българите, а след тях и чрез тях другите балканскинароди и северните славяни от Киевска и всички други Русь приеха иподеха духа на източното православие, което се беше установило в Из-точната Римска империя/Византия. Без инициативата на българите, съссмъртта на Византия щеше да умре и Ортодоксалното християнство, ищеше да се съхрани само онзи негов вариант, който разви Рим и пре-даде на западноевропейските народи.

    Кое беше онова новото, великото, което дадоха на Европа ина света двамaта свети братя Константин/Кирил и Методий и технитеученици и българските царе Борис І и Симеон І Велики? От житията иот много други сравнителни исторически данни, включително иистория на Волжка България, научаваме, че двамата братя Константини Методий са правнуци на четвъртия Кубратов син Кубер, който сеустановява в Македония без да успее да направи четвърта Българиякато неговите братя Боян, останал на Кавказ, Котраг, установилВолжка България и Аспарух, установил Дунавска България. Техниятдядо като български аристократ е бил “близък на царя” на българите,но в годините на смута /756-777 г./ бяга в “чужбина”/Византия и, подумите на Константин, “там ме роди”. Константин не успява давъзстанови “дядовската чест”, но на предложението на стратегаТеофилакт да се готви и той за стратег, т.е. за министър на Византия,отговоря, “политиката не е за мене, аз съм се посветил на науката иискам да дам слово на моя народ”.На кой народ? Византийците,гърците имат слово, писменост. Ясно е, на на своя, българо-славянскиянарод. В 855 г. Константин се отказва от длъжността библиотекар навеликия Константинополски патриарх Фотий, за да отиде с брат сиМетодий в Полихроновския манастир и да създаде “словото”- славяно-българската азбука. Вече изпратени с Методий в Моравия Константинна път за Рим във Венеция и в самия Рим пред папа Адриан ІІблестящо защитава правото на славяните да имат свой език, свое словои по този начин още през ІХ век разгромява триезичната догма, чехристиянството трябва да се разпространява само на еврейски, гръцки

  • 23

    и латински езици. Това западноевропейците Мартин Лутер и другитеще направят едва в началото на ХVІ век? Именно величието на делотона Константин станал преди смъртта си Кирил /869г./ и брат муМетодий ще принуди папа Адриан ІІ да ги обяви за равноапостоли наЕвропа, а св. папа Йоан Павел ІІ да ги обяви и за закрилници наЕвропа! След смъртта и на Методий през 885 г. като архиепископ наМоравия всички негови ученици са продадени на робските пазари наРим и Венеция, но тримата български ученици на братята –Климент,Наум и Ангеларий, изпратени още през 863 г. от Борис І се връщат вБългария, защато знаят, че “в България ги чакат, че там са нужни”.При тези нови обстоятелства Борис І, който през цялото време следприемането на християнството и покръстването на българите през 864г. се стреми да се освободи от опеката на Константинопол и опас-ността от елинизация на българите предприема втора важна иници-атива – въвежда славяно-българската писменост и език както за цър-ковните служби, така и за светското образование на народа /889г./. То-ва дело с невероятен мощен размах ще разгърне неговия син цар Симе-он І Велики, който ще извика и младите ученици на светите братя отКонстантинопол и ще организира два книжовно-просветни центрове вБългария /Велики Преслав и Охрид/, която при него ще влезе в Евро-пейската история като третата християнска империя, наред с Византияи Франкската империя на Карл Велики. Именно Симеон Велики с въ-веждането на всеобщо образование на цялото население ще създадепредпоставките България да стане “държава на духа” и да устои по-късно във вековете на османо-турско робство, той ще реформира кр-асивата, но сложна Кирилова “глаголица” и ще направи “кирилицата”,която до ден днешен е азбуката на повече от 300 милиона души вЕвропа и Азия и е една от петте официални азбуки на ЕС. И не най-накрая, Симеон І Велики ще положи основите на славянскатацивилизация като изпрати една от своите племенници Олга за жена наКиевския княз Игор, която ще успее да убеди своя внук Владимир“Красное солнышко”да приеме православното християнство /985-988г./ и славяно-българската писменост и език. Именно Симеон І Великище отдели българската православна църква от опеката на Констан-тинополската партриаршия и обявявайки я за афтокефална щеутвърди равенството й с другите православни църкви, които щеследват този пример.

    От особено значение да се придаде необратим характер направославното християнство, което в единство със славяно-българс-ката писменост и език започва да се утвърждава в Киевска Рус и дру-гите славянски княжества на североизток �