1

1. Rechtschreibung Правопис1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е.пише се това, което се чува.2. С главна буква се пишат:

• началото на изречението,• собствените имена,• всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße

3. За някои звуци има съчетания от букви:• sch за “ш”: Schuhe, schon,• tsch за „ч“: Deutsch, tschüss,• sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на

думата,• st за „щ“: Stunde - само в началото на думата.

4. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува[так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна“g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който всродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage.

5. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch:heute, Haus / noch, Sache.

6. s, ss или ß:s се чете “з” между две гласни или в началото на

думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar; ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen; ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна:ließ, außen, heißen.

7. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут)• ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”,

напр. Tag ñ täglich.• ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят

за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen.• ü [ю]: üben, lügen, Hügel.

8. Двугласни: au, ei, eu, äuei се чете [ай]: mein, dein, sein, Seife,eu се чете [ой]: heute, Leute,äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber).По този начин се запазва връзката с думи, в които има au.

9. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen,weiß.

10. Буквата v:• В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett,

November,• В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките ver-

и vor-, Vater, Vogel.

2

2. Satzarten Видове изречения

Според целта на изказването и според позицията на говорещия към товаизказване различаваме:

1. Aussagesatz (съобщително изречение):Служи за това да информира за събития, факти, явления. Личната глаголна

форма заема втора позиция в изречението; първата позиция е запазена заподлога.

ñ Er fährt nach Berlin. 1 2 … …

Подлогът може да стои и след личната глаголна форма. ñ Morgen kommen sie aus der Klinik.

1 2 … … …

2. Aufforderungssatz (подбудително изречение):Това изречение изразява молба, заповед, подкана:

ñ Komm her! ñSteht auf!

3. Ausrufesatz (възклицателно изречение):Тези изречения съдържат в себе си силна емоция. Формално погледнато те

приличат на съобщителните, но се различават от тях по интонацията. ñ Wir wollen das sofort!

4. Fragesatz (въпросително изречение)В зависимост от формата и целта на въпроса различаваме:

а) EntscheidungsfrageTези изречения започват с личната глаголна фoрма и на въпроса може да

се отговори с да или не. ñ Fliegt die Maschine morgen? ⇒ Ja,…./ Nein,….б) Ergänzungsfrage (Wortfrage)

Това са въпросителни изречения, които започват с въпросителна дума.ñ Wann ist das Museum geöffnet?

3

3. Präsens Сегашно времеВ основата на темпоралната система лежи граматичната категория време.Tри са времевите нива, на които може да протича случката, процесът:минало, настояще и бъдеще.

Präsens изразява:a) действие протичащо в момента на говоренето.

Ich warte auf Monika.б) бъдещо действие Morgen fahre ich nach Bonn.в) минало (historisches Präsens)

1832 stirbt Goethe.г) подкана и заповед

Du räumst jetzt dein Zimmer auf!Формите за Präsens се образуват от корена на глагола и личните окончания

за съответното лице и число.

Singular (ед. число) Plural (мн. число)ich mach- e wir mach- endu mach- st ihr mach- ter(sie,es)mach- t sie mach- en

Учтива форма: ед. и мн. число ñ Sie mach- en

4. Das Pronomen Местоимение

Mестоимението е изменяема част на речта; скланя се и се мени по род,число и падеж. При личните, възвратните и притежателните местоимения

се наблюдава и категорията лице. Местоименията могат да заместватсъществително име: Ich erkannte ihn sofort.или да съпровождат съществително име. Seine Geburtsstadt ist sehr malerisch.

Personalpronomen (лично местоимение)

Nominativ Akkusativ DativSingularich mich mirdu dich dirSie Sie Ihnener ihn ihmsie sie ihres es ihm

Pluralwir uns unsihr euch euchSie Sie Ihnensie sie ihnen

4

5. Rechtschreibung Правопис1. Дълга и къса гласна.

В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думисе различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen.Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударениеса дълги, други са къси.

2. Означаване на дълга гласна.2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася.

• между гласна и следващо “е”: sehen, früher.• след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne.

2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete.2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar.

3. Дълга гласна без специално обозначаване.Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена етази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben.

4. Означаване на къса гласна.Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf,antworten, lang, waschen.Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея:fallen, lassen, schnell, Tasse.

ïkk се записва като ck: wecken, decken.ïzz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.

5

6. Genus der Substantive Род на съществителните имена

Съществителното име се определя от следните категории:Genus – род, Numerus – число и Kasus – падеж.

Граматичният род не винаги съвпада с естествения род, който се определяот пола: семантиката и формални показатели също дефинират граматичния род.Различаваме:

a) maskulina (мъжки род) – der Stuhl,б) neutra (среден род) – das Kind,в) feminina (женски род) – die Bluse.

Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговиячлен (Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен инулев член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име.Cкланя се както следва:

В единствено число (Singular):

m n fN. der/ein Mann das/ein Kind die/eine FrauA. den/einen Mann das/ein Kind die/eine FrauD. dem/einem Mann dem/einem Kind der/einer FrauG. des/eines Mannes des/eines Kindes der/einer Frau

В множествено число (Plural) - еднакво за трите рода:

N. die KinderA. die KinderD. den KindernG. der Kinder

7. Rechtschreibung Правопис

1. chs се чете в думи от немски произход като „___кс____“:sechs, wachsen, Sachsen.

2. x се среща в думи от чужд произход и се чете като “___кс____”: Export, Examen, Praxis.

3. qu се произнася “____кв___”:Quittung, Quelle, bequem.

4. th се е запазило в думи от чужд произход и в имена. Чете се като “___т____”: Theater, Thüringen, Apotheke.

5. y се среща в думи чужд произход като: Gymnasium, Physik, Analyse. Чете секато “____ю___”.

6. Окончанието –ig се произнася като “___их____”:richtig, Essig, dreißig.

7. Когато пред –i има l, думата се пише с -lich:neulich, täglich, tauglich.

8. ch се чете само в думите с френски произход като “___ш____”:Chef, Chance, Branche

6

8. Akkusativobjekt Пряко допълнение

Основна функция на Akkusativ e пряко допълнение. Тази функция еследствие от рекцията, респективно валентността на глагола. За да саизправни в граматично отношение в някои изречения Akkusativ е

облигаторен т.е. задължителен.Er wiederholt die Frage.

В други случаи Akkusativ е факултативен, т.e. незадължителен:Sie hat (einen Preis) gewonnen.

Akkusativ отговаря винаги на въпросите wen? (кого) за лица и was?(какво) за неодушевени предмети.

Beispiel: Ich kenne den Vater.(wen?)Ich suche ein Buch.(was?)

9. Kardinalzahlen Числителни бройни имена0 - 200: null 11: elf1: eins 12: zwölf2: zwei 13: dreizehn3: drei 14: vierzehn4: vier 15: fünfzehn5: fünf 16: sechzehn6: sechs 17: siebzehn7: sieben 18: achtzehn8: acht 19: neunzehn9: neun 20: zwanzig21-10021: einundzwanzig 30: dreißig22: zweiundzwanzig 40: vierzig23: dreiundzwanzig 50: fünfzig24: vierundzwanzig 60: sechzig25: fünfundzwanzig 70: siebzig26: sechsundzwanzig 80: achtzig27: siebenundzwanzig 90: neunzig28: achtundzwanzig 91: einundneunzig29: neunundzwanzig …30: dreißig 99: neunundneunzig31: einungdreißig 100: hundert

7

10. Plural der Substantive Множествено число на съществителните имена

Съществителните имена образуват формите за множествено число спомощта на окончанията – e; - (e)n; - er или – s. Някои съществителниобразуват множествено число без суфикс; други с умлаут (промяна) на

коренната гласна.

a) Със суфикс – е образуват в повечето случаи едносричнисъществителни. Съществителните от мъжки и среден род получават умлаут.

der Schrank - die Schränke (Schrank m, ¨e) die Hand - die Hände

das Jahr - die Jahreб) със суфикс – (e)n образуват множествено число съществителни именаот трите рода, но суфиксът е типичен за женски род:

die Rose - die Rosendas Hemd - die Hemden

der Staat - die Staatenв) със суфикс - er и умлаут предимно съществителни от среден род инякои от мъжки род:

das Haus - die Häuser der Geist - die Geister

г) без суфикс или без умлаут – съществителни от мъжки и среден род,които завършват на – er, - el,- en :

der Garten - die Gärten das Messer - die Messer Ø

д) съществителни от чужд произход образуват множествено число съссуфикс – s: das Kino - die Kinos

11. Trennbare Verben Глаголи с делими представкиКогато към глагола прибавим предлог (an-, auf –, bei –, aus- и др.)

или наречие ( los-, wieder –, zurück-) се образуват глаголи с делимипредставки. Представката модифицира значението на основния глагол:

ziehen( тегля) ⇒ anziehen(обличам)

В Präsens, Präteritum и Imperativ представката се отделя от глагола и отивана края на изречението Ich ziehe den Mantel an.

При образуването на Partizip II -ge- се вмъква между делимата представкаи глагола

zurück/kommen - zurückgekommen

8

12. WechselpräpositionenВсички предлози изискват (управляват) eдин определен падеж. В немския

език предлозите: in, an, auf, vor, hinter, über, unter, neben, zwischen могат дасе употребяват както с Dativ, така и с Akkusativ. Тава зависи от глагола!

• Когато той не указва някаква посока, т.e. не е глагол за движение, аизразява статичност, тези предлози управляват Dativ. Задавамевъпроса – wo?

ïDas Buch liegt auf dem Tisch.- Wo? (Dativ)• Когато глаголът изразява движение, т.e. имаме някаква насоченост на

действието, процеса, същите предлози управляват Akkusativ. Задавамевъпроса – wohin?

ï Ich lege das Buch auf den Tisch. – wohin? (Akkusativ)• Когато предлозите in, an, vor, zwischen са употребени с техните

темпорални значения и отговарят на въпроса – wann? управляватDativ.

ï Er kommt in einer Stunde.• Предлозите über, auf също имат темпорални значения. Те отговарят на

въпроса – wie lange? и управлявят Akkusativ.ï Ich habe über eine Stunde auf dich gewartet.

¶ Verben mit Dativ · Verben mit Akkusativstehen, stand, gestanden stellen, stellte, gestellthängen, hing, gehangen hängen, hängte, gehängtliegen, lag, gelegen legen, legte, gelegtsitzen, saß, gesessen sich setzen, setzte, gesetzt

über hinter

neben an

vor zwischen

unter

in

9

13. Lokaladverbien Наречия за място

Наречието (das Adverb) дефинира обстоятелствата, при които протичапроцесът в изречението изразен с глагол. Наречията за място

(Lokaladverbien) означават:

Място на действие, отговарят на въпроса – wo?- vor, hinter, dort, da, oben, unten, draußen, links, rechts

über dem Haus = oben

hinter dem Haus= hinten

links rechts

vor dem Haus = vorn(e)

Oben ist das Dach.

Links ist ein Fenster. Rechts ist noch ein Fenster.

Vorne ist die Tür, hinten ist der Hof.

Посока на движение, отговарят на въпросите - wohin?(накъде),woher? (откъде): hin, dorthin, aufwärts, hinein, hinaus, heim и др.

hin - посока на движение, отдалечаваща се от говорещото лице,her - посока на движение към говорещото лиценапр. говорещото лице е в стая.

Er geht hinaus. Той излиза.Sie kommt herein. Тя влиза.

10

14. Ordinalzahlen Числителни редни имена

Числителните редни изразяват последователност и отговарят навъпроса der wievielte? (кой по ред ?)

Числителните редни от 2 до 19 се образуват със суфикса –te, а от 20нагоре със суфикса –ste. Скланят се както прилагателните имена.

1. der/die/das erste2. der/ die/das zweite3. der/ die/das dritte ………………… …………11. der/ die/das elfte12. der/ die/das zwölfte20. der/die/das zwanzigste30. der/die/das dreißigste usw.

Числителните редни се скланят по същия начин, както прилагателните следопределителен член: der, die, das wievielte? Използват се най-често припосочване на дата:• Der wievielte ist heute? ò Heute ist der zwanzigste (Oktober, November

usw. = der zwanzigste Tag des Monats)• Am wievielten Tag? ò am ersten Tag

(auch: an welchem Tag?)

11

15. Präteritum Просто минало времеОбразуване на формите1) правилни глаголи (regelmäßige Verben)

Правилните глаголи образуват формите си за Präteritum от коренана глагола и суфикс – te, като към тази форма се прибавят личните окончанияпознати от сегашно време Präsens. 1. и 3.лице единствено число са без личниокончания.

fragenich frag te - wir frag te-ndu frag te-st / Sie frag te -n ihr frag te-ter frag te - sie, Sie frag te-n

Глаголи, чиито корен завършва на – d, - t, - m, -n след консонанта (без r,l)получават –е между корена и суфикса.

antworten Ü antwortete

2) неправилни глаголи (unregelmäßige Verben)Те образуват формите си за Präteritum като променят коренната си гласна;

към тази форма се прибавят личните окончания. 1. и 3. лице са без личниокончания.

nehmenich nahm - wir nahm-endu nahm-st / Sie nahm-en ihr nahm-ter nahm - sie nahm-en

Ако основата на глагола завършва на –d, -t, -s, -ss(ß) или –chs, във 2. л.ед. и мн.ч. се вмъква – е между основата и окончанието. lesen Ü du lasest

Употребаa) Präteritum е времето на спомена, т.е. времето с което се разказва, като

разказът трябва да представлява единно цяло.б) Präteritum може да се използува и в разговор, когато целта е точнопресъздаване на събитийността. Also gestern gingst du ins Kino? Was machtest du dann? в) Präteritum вместо Präsens; говорещият сякаш иска в момента да си спомни занещо. Wie war Ihr Name, bitte?

Внимание! Простото минало време Prärteritum може да бъде предадено набългарски както с минало свършено, така и с минало несвършено време. Er ging gestern ins Kino. Той отиде вчера на кино.

Er ging jede Woche zweimal ins Kino. Той ходеше всяка седмица по два пътина кино.

12

AUFGABE> Bilden Sie Präteritum.

Infinitiv Präsens 3.P. Singular Präteritum 3.P. Singular

machen er macht er machte

fragen er fragt er ___________________

sein er ist er ___________________

haben er hat er ___________________

warten er ___________________ er ___________________

erzählen er ___________________ er ___________________

studieren er ___________________ er ___________________

besuchen er besucht er ___________________

versuchen er versucht er versuchte

wohnen er ___________________ er ________________te

abwarten er wartet er _______________ te ab

mitmachen er macht _____ er ___________________

kommen er ___________________ er kam

fahren er fährt er ___________________

gehen er ___________________ er ___________________

nehmen er nimmt er ___________________

wissen er weiß er ___________________

tragen er trägt er ___________________

bekommen er ___________________ er be____________

verlieren er ___________________ er ___________________

geben er ___________________ er ___________________

aufstehen er steht _____ er __________ auf

aufnehmen er nimmt _____ er __________ auf

mitnehmen er __________ mit er __________ mit

13

16. Deklination der Adjektive Склонение на прилагателните именаСклонение на прилагателните имена.

Различават се два типа склонение на прилагателно име:

a) силно склонениеПри този тип склонение прилагателното име определя (показва) рода, числото

и падежа на съществителното пред което стои.

Singularm n f

N. junger Mann kleines Kind lustige DameA. jungen Mann kleines Kind lustige DameD. jungem Mann kleinem Kind lustiger Dame

PluralN. lustige Männer, Kinder, DamenA. lustige Männer, Kinder, DamenD. lustigen Männer, Kinder, Damen

б) слабо склонениеПрилагателното име се скланя по слабото склонение, когато пред него

стоят определителният член или местоименията dieser, jener, jeder,mancher, welcher.

Singularm n f

N. der junge Mann das kleine Kind die lustige DameA. den jungen Mann das kleine Kind die lustige DameD. dem jungen Mann dem kleinen Kind der lustigen Dame

PluralN. die lustigen Männer, Kinder, DamenA die lustigen Männer, Kinder, DamenD. den lustigen Bäumen

След ein, отрицанието kein, притежателните местоимения mein, dein… иместоименията solch ein, welch ein прилагателното име се скланя както следва:

- Nominativ единствено число:Мъжки род получава окончанието –er: mein guter Freund

женски род -e: meine alte Oma- Akkusativ единствено число женски род получава окончание -e, среден

род -es: meine alte Oma / mein rotes ZeltВ останалите падежи и в цялото множествено число прилагателното

получава окончанието – en.

14

17. Perfekt Минало време Перфект (не е свършено време!!!)

Perfekt е сложно глаголно време. Формите се образуват oт Präsens наспомагателните глаголи “haben” или ”sein” иPartizip II на главния глагол, като Partizip II стои в края на изречението. ⇒ Ich habe das Buch gelesen.

⇒ Ich bin gestern gekommen.В подчинено изречение Partizip II заема предпоследна позиция:

Hauptsatz(главно изречение)……, dass ich das Buch gelesen habe.

Образуване на Perfekt

A. Perfekt с “haben” образуват:a) всички рефлексивни (възвратни) глаголи

⇒ Er hat sich verspätet.б) всички транзитивни (преходни) глаголи – т.е. глаголите с прякодопълнение, отговарящо на въпрос wen?(кого?) / was? (какво?):

⇒ Er hat seine Eltern besucht. в) безличните глаголи:

⇒ Es hat geregnet, geblitzt, gedonnert. г) модалните глаголи

⇒ Ich habe das auch gekonnt. д) глаголът “haben” (“имам”)

⇒ Ich habe viel Zeit gehabt.

B. Perfekt със “sein” образуват:a) интранзитивните (непреходни) глаголи, които означават промяна на

състоянието ⇒ Er ist aufgewacht.б) глаголи означаващи движение (промяна във времето и пространството)

⇒ Er ist sofort gekommen.в) глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, folgen,begegnen, misslingen.

Внимание! Някои глаголи не могат да образуват Perfekt: ausbomben,ehebrechen, formgeben, gutachten, haushalten,hochachten, lobpreisen,lustwandeln, mißgestalten, seiltanzen, tiefbohren, wallfahren, wettarbeiten,wettlaufen.

УпотребаPerfekt изразява действие (събитие, процес), което е завършено в

момента на говоренето. Това действие не е представено като континиум, аизолирано като резултат.

a) кратки съждения, съобщения, обобщения, констатации: Sie haben ihre Diplomarbeit gut geschrieben.

б) В разговор, диалог, при пряка реч за изразяване на отделни действия вминалото, завършени до момента на говоренето.

Hast du auch an meine Worte gedacht? - Ja, die ganze Zeit.в) за означаване на действие, завършено преди даден момент в бъдеще

Morgen um diese Zeit bin ich verreist.г) в южната част на немскоезичното пространство се използува Perfekt катовреме за разказване вместо Präteritum.

15

18. Futur I und Futur II

Futur IС Futur I се означава действие, което се очаква да настъпи след моментана говоренето: Er wird kommen.

Когато от контекста се разбира, че действието ще се извърши в бъдещето,вместо Futur I сe употребява Präsens: Morgen kommt er bestimmt.Образуване на формитеFutur I се образува от Präsens на “werden” и Infinitiv на спрегаемия глагол:

Sie wird schreiben.

Употребаa) модална употреба за изразяване на увереност, предположение,

заповед: Ich werde reisen.

Sie wird (wohl) in der Uni sein.б) изказвания от обща значимост

Kinder werden immer Kinder sein.

Futur IIFutur II означава бъдещо действие, приключено преди друг бъдещ момент,за който се говори.

Sie wird den Brief bis morgen abend geschrieben haben.

Образуване на формитеFuter II се образува по следната формула:Präsens на “werden” + Partizip II + haben/sein

Er wird gekommen sein. Употребаa) модална: за изразяване на вероятност и предположение, отнасящи се до

миналото: Er wird sicher nichts verraten haben.

б) Futur II се отнася към Futur I както Perfekt към Präsens.

16

19. Plusquamperfekt

Образуване на формитеPräteritum von haben/sein + Partizip II

Глаголите, които образуват Perfekt с haben образуват и Plusquamperfekt с haben;тези със sein образуват и Plusquamperfekt със sein.

* Er hatte einen Brief geschrieben.* Sie war um 8 Uhr aufgestanden.

УпотребаС Plusquamperfekt ще означаваме действие, което е започнало в миналотои е приключило преди друг минал момент. Plusquamperfekt се “разполага”

върху времевото ниво на спомена и от тук следват синонимните връзки междуPlusquamperfekt и Präteritum. Понеже Plusquamperfekt не представя времето катоконтиниум, то в даден разказ това време се “съгласува” с Prätertum.

Er hatte sich auf den Sand gesetzt und sah ihnen nach.

20. Temporalsatz (TS) Подчинено обстоятелствено изречение за време

TS определя времево действието в главното изречение и отговаря навъпросите wann?, seit wann?, bis wann?, wie lange?, wie oft?

TS се въвежда с подчинителни съюзи. Между действието в главнотоизречение – Hauptsatz (HS) и действието в подчиненото (TS) същесвуватследните отношения:

1. Gleichzeitigkeit – действието в TS се извършва едновременно с това вHS. Съюзите са: während (докато); indem (като); als (когато – заеднократно минало действие) ; wenn (когато – за многократно минало;за еднократно и многократно настоящо/бъдещо действие).* Als ich ihn einmal fragte, schwieg er.* Wenn einer sprach, schwiegen die anderen.

Схемата на това отношение е следната:TS – HS

Präsens – PräsensPräteritum – Präteritum

Perfekt – PerfektPlusquamperfekt – Plusquamperfekt

2. Vorzetitigkeit – Действието в TS се извършва преди действието в HS.Съюзите са: nachdem (след като) ; sobald (щом) ; als, wenn (когато).

Схемата тук е:TS – HS

Plusquamperfekt – PräteritumPerfekt – Präsens

1-во действие 2-ро действие* Nachdem er aufgestanden war, ging er ins Bad.

3. Nachzeitigkeit – Действието в TS се извършва след това в HS. В TS иHS се наблюдава едно и също време, но е възможно и съгласуване.Съюзите са: bevor (преди) ; ehe (преди) ; bis (докато).* Peter stand auf, bevor die Sonne aufging.

17

21. Graduierung des Adjektivs Степенуване на прилагателните имена

Съществуват 3 степени на сравнение:a) Positiv – Dieser Wagen ist klein.b) Komparativ – Dieser Wagen ist kleiner.c) Superlativ – Dieser Wagen ist der kleinste (am kleinsten).

Komparativ се образува със суфикс –est ( след d, t, s, ss, x, tz, z, st) или –st.

* klein – kleiner – kleinst; heiß – heißer - heißestНякои гласни получават умлаут (ä, ö, ü):* alt – älter - ältest

1. Правилни форми:Positiv: langsamKomparativ: langsam-erSuperlativ: der/die/das langsamst-e

am langsamsten2. С умлаутPositiv: starkKomparativ: stärk-erSuperlativ: der/die/das stärkst-e

am stärkst-en3. Неправилни формиPositiv: gutKomparativ: besserSuperlativ: der/die/das beste

am besten

22. Gebrauch der Vergleichsstufen Сравняване (по-малко, по-голямо…)

1. PositivPositiv (основната форма на прилагателното) изразява еднаквостта на две

величини; думите за сравнение са: so ……wie; ebenso ……wie. Двете величини сав един и същи падеж.

* Er ist so alt wie meine Schwester.

2. KomparativKomparativ сравнява две различни величини; използва се формата на

прилагателното в Komparativ и “als’. Двете величини са в един и същи падеж.*Österreich ist größer als die Schweiz.

3. SuperlativТова е най-голямата степен за сравнение между три величини. Като думи за

сравнение служат “von” и “unter”.* Sie ist das schönste Mädchen (von allen).* Sie ist am schönsten (von allen).

18

23. Grammatik: Nebensätze mit “dass” Подчинени изречения с "че"

Satzrahmen

NominativergänzungMichael glaubt, dass Herr Neumann in Urlaub ist.Hauptsatz Konjunktion Nebensatz

Съюзът “dass” се среща след глаголите:

sehen,sagen,glauben, dass …………… и изисква краен словоред (Endstellung).meinen,hoffen,wollen,

24. Die würde – Form (Konditional)

Тази форма е описателна на Konjunktiv и се образува от KonjunktivPräteritum на werden и Infinitiv I или Infinitiv II на глагола.

* Ich würde fragen.Ich würde gefragt werden.

ich würde geben wir würden geben

du würdest geben ihr würdet geben

er sie würden gebensie würde geben Sie würden gebenes

Die würde – Form изразява нереално условие, чието мислимоизпълнение се отнася към настоящето/бъдещето. В HS Konjunktiv Präteritumможе да се замести с würde – Form

* Wenn ich Zeit hätte, schriebe ich öfters. (würde ich öfters schreiben)

Die würde – Form се използва в учтиви молби:* Würden Sie mir Ihre Telefonnummer sagen?

Die würde – Form се използва и в неангажиращи изказвания* Ich würde Ihnen nicht dazu raten.

19

25. Konjunktiv Условно наклонение

1. Образуване на формите

a) Konjunktiv PräsensФормите се образуват от инфинитивната основа + личните окончания заKonjunktiv

ich frag-e ich sei ich hab-e ich woll-edu frag-est du sei-(e)st du hab-est du woll-est

При sein в 1-во и 3-то л.ед.ч. липсва личното окончание.

b) Konjunktiv PräteritumФормите на слабите глаголи и на модалните sollen и wollen са еднакви вKonjunktiv и Indikativ.

ich fragt-e ich sollt-e ich wollt-edu fragt-est du sollt-est du wollt-est

Формите на спомагателните глаголи haben и werden; на модалните können,dürfen, müssen и mögen и на wissen, bringen, denken се образуват като в Indikativ,но коренната гласна a, o, u получава Umlaut:

ich hätte ich würde ich möchte ich dächtedu hättest du würdest du möchtest du dächtest

Силните глаголи, неправилните gehen и tun и sein образуват формите си отвтората основна форма + личните окончания за Konjunktiv и гласната а, o, uполучава Umlaut:

ich spräche ich ginge ich wäredu sprächest du gingest du wärest

c) Konjunktiv Perfekt/Konjunktiv PlusquamperfektФормите се образуват както в Indikativ, но спомагателният глагол е вKonjunktiv.

ich habe gesprochen ich sei gefahrendu habest gesprochen du seiest gefahren

ich hätte gesprochen ich wäre gefahrendu hättest gesprochen du wär(e)st gefahren

d) Konjunktiv Futur I/Konjunktiv Futur IIФормите се образуват като в Indikativ, но спомагателният глагол е вKonjunktiv.

ich werde sprechen ich werde gesprochen habendu werdest sprechen du werdest gesprochen haben

2. Употреба на Konjunktiv

2.1 Konjunktiv Präsensa) изразява желание, което се мисли като изпълнимо

* Es lebe die Freundschaft.

20

b) предписание* Man nehme etwas Salz.

c) допустимост* Der Winkel sei 45°.

2.2 Konjunktiv Präteritum/Konjunktiv Plusquamperfekta) неизпълнимо желание

* Wenn er doch käme!

При Konjunktiv Plusquamperfekt неизпълнимото желание се отнася доминалото.

* Wenn er doch gestern gekommen wäre.

b) Предположение* Ich könnte zu ihm gehen (Konjunktiv Präteritum)

- възможно, предполагаемо действие, но не и реално.* Ich wäre noch gewisse Zeit hier geblieben, aber……

(Konjunktiv Plusquamperfekt)

- предполагаемост, нереалност, отнасящи се до миналото.

c) предпазливост, несигурност в изказването* Das würde ich nicht sagen.

Er dürfte recht haben.

d) Учтивост* Dürfte ich Sie fragen?

Könnten Sie mir sagen …..

Трябва да се има предвид, че Konjunktiv Präteritum се отнася за настояще ибъдеще, а Konjunktiv Plusquamperfekt – за завършени действия поотношение на момента на говоренето.

21

26. Passiv Страдателен залог

В немския език различаваме Vorgangspassiv (werden – Passiv) иZustandspassiv (sein – Passiv)

1. Vorgangspassiv

Тук на преден план в изречението стои действието, процесът, а не неговиятвършител; той може да бъде посочен с помощта на “von”, а ако е средство с

“durch”.* Die Stadt wird (von Anton) besichtigt.

Präpositionalobjekt

Формите се образуват от:werden (в съответното време) + Partizip II

Präsens: Ein Haus wird gebaut.Präteritum: Ein Haus wurde gebaut.Perfekt: Ein Haus ist gebaut worden. - старо причастие на

werdenPlusquamperfekt: Ein Haus war gebaut worden. Futur I: Ein Haus wird gebaut werden.Futur II: Ein Haus wird gebaut werden sein.

Формите на Vorgangspassiv се превеждат със страдателно-причастни форми,с рефлективните форми на глагола или с 3 лице, множествено число актив наглагола.

Vorgangspassiv се употребява там, където логично на преден план трябвада стои действието или процесът;

* Die Ausstellung wurde am 1. März eröffnet.

там, където вършителят е непознат, трябва да остане непознат, не е важенза самото изказване или може да бъде всеки.

* Im Hotel wurde eine junge Frau ermordet.

Vorgangspassiv образуват само преходните глаголи, т.е. които имат прякодопълнение. Някои преходни глаголи не образуват Vorgangspassiv: haben,besitzen, bekommen, kennen, wissen, erfahren, enthalten.

2. Unpersönliches PassivМогат да го образуват както преходни, така и непреходни глаголи, защотоне е посочено нито действащо лице, нито обект, към който се насочвадействието.Като подлог използваме безличното местоимение “es”, което стои в

началото на изречението и отпада ако изречението започва с друга дума:* Es wurde auch in der Nacht gearbeitet.

Auch in der Nacht wurde gearbeit.

Das unpersönliche Passiv е близък до изреченията с “man”.С негова помощ може да се изрази подкана; заповед:

* Jetzt wird gearbeitet.

22

3. Zustandspassiv

Zustandspassiv изразява състояние, което е резултат от някакводействие.Формите се образуват от sein (в съответното време) + Partizip II.

Präsens: Das Fenster ist geöffnet.Präteritum: Das Fenster war geöffnet.Perfekt: Das Fenster ist geöffnet gewesen.Plusquamperfekt: Das Fenster war geöffnet gewesen.Futur I: Das Fenster wird geöffnet sein.Futur II: Das Fenster wird geöffnet gewesen sein.

4. Passiv с модални глаголи* Der Kopierer muß eingeschaltet werden.

Modalverb Vollverb im Aktiv im Passiv

5. Passiv в подчинено изречение* Der Koch sagt, daß die Milch leicht gesalzen werden kann.

Partizip II + werden + (Modalverb)

23

27. Imperativ Повелително наклонение

Повелителното наклонение изразява заповед, подкана, молба,предупреждение.Формите са три: 2 л.ед.ч. (2. Person, Singular), 2 л.мн.ч. (2 Person, Plural) и

учтива форма (Sie), която съвпада с учтивата форма в Präsens с тази разлика, чеместоимението стои след глагола:

* Entschuldigen Sie bitte!

1. die 2. Person, Singular – wird vom Stamm des Verbs mit oder ohne Suffix“-e” gebildet. Die trennbare Vorsilbe steht am Ende des Satzes:* Geh(e)!; Stehe auf!

2. die 2. Person, Plural – fällt mit der 2. Person Plural des Präsenszusammen* Geht!; Kommt!

- Suffix “-e” im Singular und “-et” im Plural haben die Verben, deren Stammauf –t; -d oder –m, -n endet* Arbeite!; Arbeitet!