ДЕПАРТАМЕНТ ПО ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ И СПОРТ

СЕКТОР „СПОРТ“

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ИЗУЧАВАНИЯ СПОРТ

БАСКЕТБОЛ ТЕМА №1

История и развитие на баскетболната игра. Поява и развитие на баскетбола в България. Баскетболът на Олимпийски, световни,

европейски първенства и участието на България в тях.

(МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО ДИСЦИПЛИНАТА „СПОРТ“ ЗА СТУДЕНТИ ОТ МУ – СОФИЯ)

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

ст.пр. Жасмин Цанкова - j.tsankova@deos.mu-sofia.bg

Тел: 0898677473

1  

ТЕМА No1

История и развитие на баскетболната игра. Поява и развитие на баскетбола в България. Баскетболът на Олимпийски, световни,

европейски първенства и участието на България в тях.

История и развитие на баскетболната игра.

Баскетболът се е превърнал в една от любимите игри по света. Той има възпитателен характер за изграждането на ценности – отговорност, постоянство, умения за работа в екип, самоувереност, самоуважение.

Основни етапи в развитието на играта

Първи етап-1891-1918г.

Като преподавател в международната треньорска школа в Спрингфийлд, щат Масачузетс, САЩ, д-р Джеймс Нейсмит (1861-1939) , получава задача от ръководството на колежа да създаде игра, която студентите да практикуват в зала.

Изискването било да се изключи силовия контакт между играчите, за да се предотвратят грубостите от ръгбито, а това означавало да се забрани бягането с топка.

В основата на новата игра Нейсмит поставил пет основни принципа:

1. С кръглата топка трябва да се играе само с ръце. 2. Не се разрешава придвижването с топка в ръце. 3. Всеки играч може по всяко време да заеме всяка позиция на терена. 4. Двата отбора играят заедно на терена, но всякакви контакти между

играчите са забранени. 5. Целта (баскетболният кош) трябва да бъде поставена в хоризонтално

положение над игрището.

2  

3  

4  

На 21 декември 1891 г. се провежда първия баскетболен мач в

гимнастическата зала на Спрингфийлдския колеж.

Нейсмит формулира първите 13 правила на играта. Най - основните от тях

са: топката да е със сферична форма, да бъде хвърляна във всички посоки с

една или две ръце, но никога с юмрук, не може да се тича с топката,

забранени са ударите с рамо, хващането, блъскането и спъването на

противника.Всяко първо нарушение на това правило води до отсъждане на

нарушение и при повторно такова, се отстранява играча до отбелязването

на кош.

Постига се кош, тогава когато топката хвърлена към коша е влязла и е

останала там.Срещата се състои от две полувремена по 15 минути, с

почивка между тях от 5 минути.

5  

В съществената си част тези правила са действащи и в момента.Важна

новост в съвременните правила е разрешението на играчите да водят

топката - правилото за дрибъла.

Първите промени засягат топката.Дотогава се играе с плътни и футболни

топки.През 1894 г. топката приема стандартната форма и размери-

обиколката й е 30-32 инча (1 инч= 2,54 cm, т. е. 76-81 cm).Следващите

промени уточняват размерите на игрището и броя на играчите.Игрището

се стандартизира и размерите на игралното поле са дължина - 27,4 m

дължина 16,7 m ширина (1908).

Броя на играчите на площадката едновременно става петима.През 1893 се

появят и таблата – появява се нов игрови похват-добавките на отскочилата

от обръча или таблото топка, появява се стрелбата с табло, борба и

овладяване на отскочилите от таблото топки- в защитната игра.

През 1894 г.след лично нарушение се въвежда изпълнение на наказателен

удар.През 1896 г. стойността на попадение от игра се установява на 2 (две)

точки, а от наказателен удар-на 1 (една) точка.

Следващата фаза до 1910 г. се характеризира с превъзходство на

нападението.Това налага не само промени в правилата и обогатяването на

техниката, а в някои случаи и в усъвършенстването на конструкциите на

съоръженията, необходими за водене на играта.През 1900 г. се премахват

дъната на мрежите и това дава възможност за по интензивна игра.

Качествената промяна в развитието на играта настъпва с появата на

дрибъла (1898 г. ).През този етап в играта се утвърждава и появата на

централните нападатели, плеймейкърите и стрелците от разстояние.

Втори етап- 1918-1932 г. От САЩ баскетболът прониква в страните от

Изтока-Япония, Китай, Филипините, а след това и в страните от Европа и

Южна Америка.

6  

Поради невъзможност на защитниците да противодействат, макар и за

кратко време - дрибълът е премахнат.

Възстановяването на дрибъла, както и появата на нови разновидности на

стрелбата, определят предимството на нападението над защитата.Играта

става динамична и емоционална и печели все повече привърженици.

През този етап започват да се създават националните федерации по

баскетбол.Нараства броя на занимаващите се, увеличава се броя на

състезанията.

Трети етап-1932-1948 г. На 18 юни 1932 г. е създадена Международната

федерация по баскетбол-аматьори(FIBA) ,когато представители на 8

страни-Аржентина, Гърция, Италия, Литва, Португалия, Чехословакия и

Швейцария на конференция поставят новото летоброене на баскетбола.

Ръководството на FIBA организира провеждането на Европейски

първенства за мъже 1935 г.в Женева и за жени 1938 г. в Рим

През 1936 г. е отменено правилото след всеки отбелязан кош играта да се

подновява със спорна топка от средния кръг на игрището.През 1947 г. в

САЩ независимата от FIBA Национална баскетболна асоциация (NBA)

създава професионална лига с 11 отбора.

Четвърти етап- 1948-1956 г. Първите след войната Олимпийски игри в

Лондон, доказват, че играта се развива в правилна посока и се налагат нови

промени в правилата:

Увеличаване на резервните състезатели от 5 на 7.

Ограничаване на предимството на свръх високите нападатели в

играта под коша –правилото за 3 секунди, (размерите на

наказателното поле се променя).

7  

Разрешават на треньорите да извършват смени и да вземат

едноминутни прекъсвания.

Прилагане на стрелбата с отскок-елиминира усилията на агресивния

защитник срещу отличен стрелец или превъзходство в ръста.

Защитата намира своя отговор в стремежа си да не изостава:

Блокирането (похлупването) на стрелбата.

Задгърбване на стрелящия нападател.

Това е период на най-бурното развитие, усъвършенстване и

популяризиране на играта.За това свидетелстват следните факти:

Редовно провеждане на континентални първенства за мъже и жени.

Учредяване на световни първенства-за мъже през1950 г.и за жени-

през 1953 г.

Пети етап-1956-1972 г. Този етап е характерен с включване на високи и

свръхвисоки състезатели, които не отстъпват и в техническите похвати.

Конгресът в Мелбърн взема няколко нови решения:

Разширяване на полето за 3 секунди.

Ограниченото време за атака.

Взима се решение промените в правилата да се извършват на всеки 8

години, освен в изключителни случаи.

През този период - 1956 г. е въведено правилото за 30 секунди.

Шести етап-1972-1984 г.Олимпийският турнир в Мюнхен през 1972 г. е

демонстрация на пълния триумф на защитата. Това поражда Техническата

комисия да въведе правилото за 10 отборни нарушения за всяко полувреме

(1973), като всяко следващо нарушение се наказва с изпълнение на 2

наказателни удара.Не след дълго броя на тези нарушения е намален на 8, а

8  

по-късно- на 7, като за всяко следващо нарушение, което не е срещу

стрелящ играч, противникът получава право да изпълни 1+1

наказателниудара (вторият удар се изпълнява само при първи сполучлив).

Седми етап-1984-2004 г.През този етап се приемат 15 нови изменения в

правилата:

Увеличават се размерите на игрището.

Извеждат се линията и зоната за 3 точки.

Демонстрират се целесъобразни и детайлно прецизирана групова и

отборна защитна тактика.

Повишават се изискванията към поведението на треньорите,

заместниците и придружителите.

Въвежда се наказание за умишлено лично нарушение.

За олимпийският цикъл 2000-2004 г. са приети нови изменения в

правилата,чийто акцент е в посока динамика и доближаването й към

професионалния баскетбол:

Времетраенето става 4 х 10 мин. с почивка от по 2 мин. между

първия и втория и между третия и четвърти период;

Времетраенето на атаката от 30 s стана на 24 s;

Вкарването от задно в предно поле от 10 s става 8 s;

След извършване на 4 лични или технически нарушения за отбор в

един период (10 мин ), всички следващи се наказват с изпълнение на

2 наказателни удара.

Поява и развитие на баскетбола в България

Данните за появата на играта, на територията на България са доста

противоречиви.Според граждани от Русе, баскетбол се играе още от 1906

г.Съществуват данни, че в столицата много от студентите, завърнали се у

9  

дома след Балканската война, играят баскетбол зад Военната

академия.Според очевидци практикуването на баскетболната игра у нас

датира от 1916 г., когато спортен клуб „Славия” се сдобива с баскетболни

правила.

През 1919 г. към клуб „Атлантик” е учредена и секция по баскетбол.Тази

година е приета за начало на баскетбола в България.Най-характерното за

баскетбола от първите му години в България е, че той е под влияние на

френското спортно влияние си с него се занимават главно девойки.В

организационно отношение първите прояви на баскетбола се ръководят от

Българската национална спортна федерация, която се преобразува в

Комитет за игри с ръчна топка, по-късно става Републиканска секция по

баскетбол, която през 1958 г. се трансформира в Българска федерация по

баскетбол.От 1946 г. започва провеждането на републикански първенства

за мъже и жени.

Баскетболът на олимпийски, световни, европейски първенства и участието на България в тях

Олимпийски първенства по баскетбол мъже. България участва на четири олимпийски турнира:

1952 г.-Хелзинки -7 място;

1956 г. Мелбърн -5 място-най-големият успех за мъжкия баскетболен отбор;

1960 г. Рим – 16 място;

1968 г. Мексико – 10 място.

Олимпийски първенства по баскетбол жени. Българският национален отбор участва на три олимпиади:

1976 г. –Монреал – 3 място;

1980 г. Москва – 2 място;

1988 г. Сеул – 5 място.

Световни първенства

10  

Първото световно първенство по баскетбол за мъже е през 1950 г., а за жени- през 1953 г.Световните първенства се провеждат на всеки четири години, като броят на участващите отбори е 16, а разпределението на отборите е следното: едно място за домакина, два отбора от Африка, пет – от Америка, два от Азия, пет от Европа и един от Австралия и Океания.България има само едно участие при мъжете на Световното първенство- през 1959 г. в Сантяго и се класира на 7 място.

Жените имат участие в шест световни първенства:

1959 г. Москва -2 място;

1961 г. Лима – 3 място;

1967 г. Прага – 7 място;

1983 г. Бразилия – 6 място;

1986 г. Москва – 7 място;

1990 г. Куала Лумпур – 8 място.

Европейски първенства

След учредяването на FIBA започва редовно провеждане на европейски първенства за мъже и жени.Първото за мъже е през 1935 г. в Женева, а за жени- през 1938 г. в Рим.

Българският мъжки национален отбор през периода 1951-1977 г. присъства, с малки изключения, в призовата шестица.Най-големите му успехи са:

2 място през 1957 г. в София;

3 място през 1961 г. в Белград.

Представянето на женския национален отбор на европейски първенства е много по запомнящо се. Най-значимите класирания са:

1 място през 1958 г. в Лодз;

Пет 2 места;

Четири 3 места.