Банковото огледало на успешната идея ›...

ФИНАНСИ 10/2012

12 20 28

Специфики на кандидатстването по европейски програми

Банковото огледало на

успешната идея

Свободни и доходоносни Взаимни фондове на паричния пазар

Застраховайте този длъжник Полицата за кредитен риск

ФИНАНСИ I 1

ОТ РЕДАКТОРА

Последните няколко години корпоративният пейзаж е изпълнен с жертви на финансовата криза. Дали ще са проблеми с обслужването на поети в по-оп-тимистичните години заеми, забавени плащания от контрагенти, изчезва-щи пазари или сриващи се цени на активите или продукцията - едва ли има компания, която може да се похвали, че е останала незасегната. А за много въпросът е на живот и смърт. Част от техните трудности са резултат от мениджърски грешки и недалновидни решения, а друга идва от непредвидими поредици от външни събития.

Но кризата си има и добра страна. Притиснати от обстоятелствата, биз-несите стават по-ефективни, а мениджърите се замислят за рисковете. Финансовият сектор логично реагира на тези променящи се нагласи и пред-лага все повече продукти, които да адресират новите нужди на компаниите. Много от тях са съществували и преди, но просто акцентът не е падал върху тях заради слабото търсене, но други са възникнали от променената среда.

Ако има нещо обединяващо в текстовете на следващите страници, то е, че те чертаят възможни решения - какво търсят банкери или инвеститори, за да предоставят финансиране в сегашните затегнати условия, как да се минимизира кредитният риск, как да се оптимизира използването на обо-ротните средства и т.н. Не всички са приложими за всеки бизнес, а някои крият и рискове, но мениджърът може да помисли за някакъв подходящ микс, като, разбира се, отчита и че всяка финансова услуга си има цена. Освен това повечето решения са ефективни само ако се предприемат своевременно, а не когато проблемите са се трупали, докато придобият застрашителен размер - никой банкер или застраховател няма да иска да поеме сигурни загуби, но те биха поели риска да ви помогнат да не се стигне до тях.

Кризата може и да е обяснение за това какво точно се е объркало, но тя труд-но може да е адекватно оправдание за провал на иначе жизнеспособни бизнеси и проекти. Пред всяка компания има множество опции да реагира и да мини-мизира негативните ефекти, а защо не да извлече и позитиви. Ако повече възможни решения са в арсенала от знания на мениджмънта, е по-вероятно да се стигне и до най-доброто.

Николай СТОЯНОВ,отговорен редактор

Управляващ редактор„Специални издания“ Албена ПиноОтговорен редактор Николай СтояновАвтори Валентина Илиева, Весела Николаева, Мария Иванова, Татяна Пунчева-Василева, Константин НиколовДизайн, предпечат Ваня Лалошева, Дима ПоповаКоректор Валентина ПетроваРеклама 02 4615 296, [email protected]

Мнения и коментари на адрес: София 1000, ул. Иван Вазов 16,[email protected]

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикува-ните в специалните издания реклами. Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

© „Икономедиа“ АД. Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или на части от текстовете става след изрично писмено разрешение на „Икономедиа“ АД.

Джобен арсенал от решения

СЪДЪРЖАНИЕ

Банковото огледало на успешната идея 2Какво биха искали да видят финансовите институции в един бизнес проект, за да получи финансиране

Спешна банкова помощ 8Какво означава преструктуриране на кредити, или как да напаснем старото решение към новата действителност

Срещнете се с банка още в началото на кандидатстването по европейски програми 12Интервю с Кирил Величков, ръководител на управление „Европейски проекти и финансови институции” в СИБанк

Свободни и доходоносни 20Взаимните фондове на паричния пазар стават все по-популярен инструмент за управление на свободния паричен ресурс

Едни пари за инвестиране 24Пенсионните фондове разполагат със значителни средства, но критериите за избор на повечето от тях изключват български книжа

Застраховайте този длъжник 28Полицата за кредитен риск все още е непозната на пазара, но интересът от страна на бизнеса расте

С малки суми за големи щети 32Фирмените застраховки на имущество могат да спестят много главоболия и пари, стига да изберете подходящите

На вноски 35След бума преди кризата автомобилният лизинг в България се променя

2 I ФИНАНСИ специално издание на КАПИТАЛ Daily

КРЕДИТИРАНЕ

Банковото огледало на успешната идея

Валентина ИЛИЕВА

Какво биха искали да видят финансовите институции в един бизнес проект, за да получи финансиране

Ако трябва да се из-готви кратък и бърз SWOT анализ по въп-роса кредитиране и

достъп до финансиране на малки и средни предприятия в момента, той наистина ще се окаже кратък и бърз. Съдържанието му може да се изчерпа дори с две думи - „не е лесно“. Те са валидни и за двете страни. На едната са банки-те, на които не им е лесно да намерят качествени и перс-пективни проекти в периода на кризата и пласирането на събрания от тях скъп депози-тен ресурс си е предизвика-телство. На другата страна са предприемачите, на които не им е лесно да тушират притесненията на банките и да намерят финансиране на приемливи нива. Всичко това

се завърта в порочен кръг от проблеми и за реалния бизнес, и за финансовия сектор, което блокира възстановяването на икономиката.Все пак кредитиране има и ако трябва да поразширим нашия въображаем SWOT, си пролича-ва къде са трудностите:Като слаби страни могат да се посочат по-ниска рента-билност на фирмите, ниска себестойност на активите за обезпечения, „замърсена“ бизнес история (което се взима предвид от банките и не тежи толкова при един финансов анализ), нараснала задлъжнялост между фирмите и към държавата, завишени изисквания към фирмите (по тяхно мнение) от страна на банките, високи лихви (пак по мнение на фирмите).

Като силни страни може да се отбележат висока ликвид-ност на банките – пари за кре-дитиране има, възможности по еврофондове и гаранционни схеми като JEREMIE например, банките имат шанс да финан-сират оцелели фирми – пре-структурирани и заздравени

На банките не им е лесно да намерят качествени и перспективни проекти в периода на кризата и пласирането на събрания от тях скъп депозитен ресурс си е предизвикателство.

ФИНАНСИ I 3

РУБРИКА

Въпросът за кредитирането и достъпа до финансиране на малки и средни предприятия е от типа на „кое е първо - кокошката или яйцето“

в кризата, кредитирането сега е (или поне би трябвало да бъде) по-ясно, трезво и ре-алистично.Въпросът за кредитирането и достъпа до финансиране на малки и средни предприятия е от типа на „кое е първо - кокошката или яйцето“. Всяка от участващите в процеса страни има своето обоснова-

но мнение и затова решихме да предложим няколко глед-ни точки на банкери, които работят директно с пред-приемачи – малки и средни предприятия. Опитахме се да синтезираме основни идеи и насоки за това какво биха ис-кали да видят банките в един проект на фирма, за да получи той одобрение и финансиране.

Представените „изисквания“ са относителни и до голяма степен ориентировъчни, как-то подчертаха участващи в разговорите, които прове-дохме. Това не са категорич-ни условия, които да оказват ограничаващ ефект, поясниха те. Всичко зависи от конкрет-ния проект, от конкретната фирма, сектор и казус.

© SHUTTERSTOCK



Поведение на фирмата – пре-ди и по време на кризата, взаи-моотношения с банки, статус на фирмата като кредитопо-лучател (кредитната й исто-рия, коректен кредитополуча-тел или не и защо, как обслужва друго свои задължения – бел. ред.), статус на собственика като физическо лице кредито-получател.По думите на Димитър Пен-ков са рядко случаите, в които фирми не са ползвали кредит, както са редки и случаите, в които фирми не са имали про-блеми предвид изминалите четири години криза. Важно е каква е била причината за фи-нансовите проблеми и какво е било поведението и реакцията на фирмата при влошаване на плащанията й, посочва той.Финансово състояние на ком-панията в последните три години – какво е и как се движи, дали се влошава или подобрява, дали бизнесът генерира ръст или намалява, преструктури-рана ли е дейността, ръст или спад на паричния оборот.Уточнението, което прави Пенков, е, че в масовия случай сега оборотите на фирмите

са намалели заради по-малкото поръчки и бизнес като цяло.Приходи от продажби – оста-ват ключов фактор при оценка на кредитоспособността. Раз-мерът на кредита се определя като съотношение към раз-мера на оборота. Ако преди кризата е бил 30% от оборота, сега размерът на кредита дос-тига 50%, поради намалелите

обороти и необходимостта от повече средства за рестар-тиране на бизнесаВидима е тенденцията за намаляване на разходите на фирмите - неналежащи или непривични разходи, както и разходи за персонал.Сектор – ключов. В момента като привлекателни за банки-те се очертават земеделски

производители.Опит на предприемача и еки-па, опит на компаниятаБизнесът на клиента да е „видим“ – това е съществен момент. Важно е откога фир-мата е клиент на банката, какъв е обемът на оборота, който минава през сметки в банката спрямо обема на биз-неса, дали плащанията са по банков път. В този контекст колкото по-голяма част от оборота минава през банката, толкова по-добре.Обезпечението – обезпечение кредит не връща. Банките не взимат решение за отпускане на кредит само въз основа на обезпечението. В зависимост от размера на сделката може такова и да не се иска при на-личие на изпълнение на всички други условия.Лихвата – функция на риска, но не само и не винаги. Ако бяха винаги и само функция на ри-ска, лихвите биха били доста високи заради високия риск в средата. На този етап според Димитър Пенков лихвените нива са шарени – варират от абсурдно ниски до неадекват-но високи.

Димитър Пенков старши мениджър „Бизнес клиенти“, Уникредит Булбанк

Бизнес история и бизнес идея – ясна визия за това, което иска да се постигне, как ще се случ-ват процесите, кои и какви ще са партньорите, как ще се погасяват задълженията към партньорите, включително банката.Според Калоян Дамянов все още има фирми, които по-казват липса на осъзнатост на идеята, не изчисляват и оценяват ефективността и

рентабилността на проекта си и като цяло трудно напас-ват модела си на работа към текущата обстановка. Трудно се идентифицират ключови-те фактори, влияещи върху бизнеса, функциониращ в ико-номическа среда с особени пре-дизвикателства.Маринела Коева посочва, че ръстът e само една от цели-те на бизнеса, важно е да има краткосрочна и дългосрочна

стратегия за устойчивост и развитие. Наблюденията й показват, че в настоящата бизнес среда за фирмите е изключително трудно реалистично да пла-нират дейностите, инвести-циите, паричните потоци, както и необходимите мер-ки за по-конкурентоспособен бизнес, с които трайно да подобряват пазарните си по-зиции.

Маринела Коева, ръководител отдел „Бизнес развитие”, дирекция „МСБ и СП” в управление „Корпоративно банкиране“, ОББКалоян Дамянов, ръководител отдел „Анализи”, дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани програми”, ОББ

В зависимост от размера на сделката банката може и да не иска обезщетение при наличие на изпълнение на всички други условия.

ФИНАНСИ I 5


Парични обороти – индивиду-ална характеристика. Акцен-тира се върху движението на парите и тяхната реална упо-треба от бизнеса. Предизвика-телството се състои във вло-жение на свободни средства в правилния актив и следенето на поведение на финансите.

Финансовото състояние/по-ведение – зависи от вида на бранша. Съществени са отче-тите на фирмите за послед-ните няколко години, проме-ните, настъпили в резултат на кризата, и тенденциите, които се очертават. Финан-совият анализ следва да бъде адаптивен и да се взимат предвид както класическите

качествени измерители (нап-ример коефициенти и показа-тели), така и състоянието на конкретния бранш.

Сектор – оценява се рискът в съответния сектор, в кой-то работи дадена компания, като няма приоритизиране на сектори. Сред актуалните са земеделие, експорт и др.

Обезпечението – определя ан-гажираността на предприема-ча. В базовия случай е поне 100% от стойността на кредита. За определянето му са важни видът на актива и кредита, схемата на усвояване и пога-сяване, наличието на гаранци-онни механизми.

В мрежата на задлъжнялосттаНаблюденията на банките показват, че най-същест-вените проблеми при финансовото състояние на малките и средните фирми в момента са по отноше-ние на задълженията и вземанията им. Несъбраните вземания са 10-15%, дори 20% от годишния им оборот. Това вече създава големи проблеми за обслужване на кредита, коментира Димитър Пенков от Уникредит Булбанк. По думите на Калоян Дамянов от ОББ е важно да се прецени какъв е характерът на задлъжнялостта на дадена фирма – може да е инцидентно задлъжнява-не, но може да е и хронично. Нормалното санитарно ниво на задлъжнялост в момента е около 70%. Мнени-ето е, че проблемите със събирането на вземанията на практика „източват“ ликвидността на фирмите, особено на по-малките, които освен всичко друго ня-мат и възможност за съдебни дела срещу длъжниците. Сериозен проблем при оценката на компаниите сега са и взаимоотношенията с държавата – неплащане на осигуровки и данъци, невърнат ДДС и пр.



Качество на мениджмънта на компанията – най-важното при финансирането на даден проект е ангажираността и професионализма на мениджъ-рите независимо от вида на фирмата. Те трябва да имат ясна визия за сектора, в който оперират, за продукта, който произвеждат, позиционира-нето му и конкуренцията на пазара. От голямо значение е разбирането на рисковете, свързани с дейността – какви са и как се управляват. Важен фактор е и опитът на ме-ниджмънта от гледна точ-ка на дейност, стратегия за развитие, както и прозрач-ното отношение към своите партньори, в това число и финансово.Фундаментите на пазара – да се отчитат външните фак-тори като бизнес среда, регу-латорна рамка пред проекта, конкуренцията, преимущест-вата на сектора, в който опе-рира компанията в България в сравнение с други страни. Мениджмънтът няма влияние върху тях и рисковете, които те пораждат, но те следва да се предвидят при вземане на решение за стартиране на даден проект.

Важно е и т.нар. изместване на фундаментите в различни сектори. Например понасто-ящем каталожната търговия страда от утвърждаването на online пазаруването като алтернатива. Вследствие на това предишни успешни ком-пании изпитват затруднения и трябва да променят бизнес модела си.

За нашата страна едни от секторите на икономиката с потенциал са тези, които произвеждат, изнасят и пече-лят от по-ниските постоянни разходи.Калина Кисьова подчертава, че успешни фирми има във всички сектори. Преди всичко банка-та има интерес да финансира основния бизнес на компания-та – това, от което тя разби-

ра и където са съсредоточени нейните предимства.Финансово състояние – гене-рираните средства от бизне-са трябва да са достатъчни за покриване на разходите за дейността и разходите по кредита. Необходима е точна преценка дали ще бъде доста-тъчен наличният капитал за осъществяване и реализиране възвращаемост от инвести-цията. Ще успее ли проекта да даде очакваната печалба на собственика?Според Момчил Момчилов спадът в продажбите или реализирана загуба при някои компании не е единствен оп-ределящ фактор за това дали банката би работила с дадена компания или не. Има циклич-ни процеси в икономиката, както и обективни фактори, които влияят върху текущо-то финансово състояние на фирмата.Калина Кисьова подчертава, че е важно фирмата да се ориен-тира към правилния финансов инструмент. Това означава ползването на инвестиционен заем за инвестиции и на обо-ротен - за оборотни нужди. По думите й е важно проектите, които търсят финансиране,

да не са конюнктурни и да не са породени от циклични фактори на пазара, търсейки спеку-лативни печалби.Обезпечението – ни-кога не базираме реше-нието за финансиране на компаниите изцяло върху обезпеченията, а върху бизнес фактори и възможности. Обезпе-чението е само малка част от цялостната визия дали един про-ект ще получи финан-сиране.

Калина Кисьова, ръководител отдел „Малки предприятия“, Societe Generale Експресбанк Момчил Момчилов, ръководител отдел „Средни предприятия“, Societe Generale Експресбанк

Важно е фирмата да се ориентира към правилния инструмент: инвестиционен заем за инвестиции и оборотен - за оборотни нужди.

© Н

АДЕЖ

ДА

ЧИ

ПЕВ

А

ФИНАНСИ I 7

РУБРИКА



Спешна банкова помощ

Какво означава преструктуриране на кредити, или как да напаснем старото решение към новата действителност

Валентина ИЛИЕВА Често новите условия

включват облекчения сега, но увеличават общите задължения

или оскъпяват плащанията по тях в бъдеще.За много предприемачи иде-ята да отидат при банкера си и да му сервират, че имат трудности да си плащат по кредита, звучи като ритуал-но самоубийство. Всъщност, обратно на тяхната логика, финансовите институции обикновено нямат ни най-малко желание да придобиват използваните за обезпечение активи, а още по-малко да по-емат цяло предприятие. Това просто не им е работата и те нямат нужното познание и кадри да управляват компании в най-разнообразни сектори. А продажбата на имоти или про-изводствени мощности сега,

в условията на сериозно свита икономическа активност, не е лесна, често се случва на много подбити цени и отнема много време, през което парите на банката остават замразени.

За банките най-добре би било вие да продължите да управля-вате бизнеса си, да излезете от кризисната ситуация и да продължите да си плаща-те лихвите и главниците. И затова, ако успеете да ги убе-дите, че това е възможно, те често са склонни на различни

промени в първоначалните ус-ловия. Предоговарянето и пре-структурирането на кредити са обичайни инструменти за управление на кредитния риск за банките и гарантират съ-

бираемост-та на взе-манията им. Разбира се, те си имат цена - често новите усло-вия включват облекчения сега, но уве-

личават общите задължения или оскъпяват плащанията по тях в бъдеще, когато се пред-полага, че трудният период ще е отминал и компанията ще може да ги поеме. Тази цена обаче, макар често да изглеж-да солена, покрива поетия от банката и съответно от хо-

Финансовите институции обикновено нямат ни най-малко желание да придобиват използваните за обезпечение активи, а още по-малко да поемат цяло предприятие.

© SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ I 9


рата, депозирали парите си в нея, по-висок риск.Така или иначе визитата при банкера не може да се отлага до безкрайност и преструк-туриранията се превърнаха в обичайна практика в послед-ните четири години. През 2009 г. и началото на 2010 г., когато и бизнесът, и банките бяха ударени от първоначал-ния шок от ефектите на кри-зата, процесът беше масов и стихиен. Сега ситуацията е значително по-овладяна и спо-койна. И всъщност основното притеснение на банкерите не са клиентите, които идват с молба за преструктуриране, а тези които се опитват до последно да прикриват про-блемите си и впоследствие чрез различни техники да не върнат кредита, като „спа-сят“ и обезпечението. Както

за фирмите, така и за банките това поражда риск от дълги съдебни битки, докато прия-телското решение, постигна-то при диалог, може да е

Най-доброто решение и за двете страниНа практика преструктури-рането на кредити предста-влява напасване на старото решение към новата дейст-вителност. Целта е да се даде възможност на съответна компания с временни затруд-нения да продължи да обслужва кредитите си, да продължи да работи, да запази работ-ни места, клиенти, пазари, партньори. Нормално е една фирма, която във време на икономически бум е била в със-тояние да изплаща кредит, отговарящ на тогавашните й възможности, сега, в кризата,

ако изпитва затруднения, да прибегне до преструктурира-не на задължението си.Банкерите осъзнават това и те могат да помогнат на кли-ентите си да запазят конку-рентоспособността и жизне-способността си. Още повече че отпускането на кредит е двустранен процес и банката също е поела своята част от риска, като преди да отпус-не парите, тя е анализирала както конкретния си клиент, така и сектора, в който опе-рира, и икономическия цикъл в страната и по света. Затова е нормално тя да поеме и своя-та част от риска за проекта, който е финансирала.От друга страна, чрез промя-на в някои от договорените параметри банките гаранти-рат стабилността като обем и срочност на паричните

Компаниите трябва при първи симптоми да отидат в банката, колкото и това да звучи като от листовка на лекарство



Кое какво значи:Чисто нормативно преструк-турирането и предоговарянето на кредит са различни неща. При преструктуриране на заем бан-ката счита, че кредитополуча-телят няма да е в състояние да изплати в срок пълния размер на задължението си и тя не би могла да събере целия размер на дълга. Така при този тип кредити се про-менят първоначалните условия, като банката дава отстъпки на длъжника. Тези отстъпки може да са например дисконтиране на дълга с размера на обезпечението по заема, като се преминава към реализация на обезпечението. Така дългът на кредитополучателя се намалява, като той продължава да генерира паричен поток, дос-татъчен да покрива остатъка по дълга след дисконтирането. Това обаче е възможно предимно когато е заложен актив, който не е пряко свързан с дейността на фирмата и след продажбата му тя мода продължи да функционира. Има и случаи, при които производствени активи на кредитополучателя може да се продадат (например на лизингова компания) и отново да бъдат наети от него.Като цяло преструктурираните кредити може да са или под на-блюдение (с просрочие от 31 до 90 дни) или необслужвани (просрочие между 90 и 180 дни) в зависимост от всеки отделен случай.Предоговорени са кредити, по които банката прави промени в първоначалните условия на длъж-ника, но те не водят до промяна в паричните потоци по кредита. В тези случаи размерът на кредита не се променя, а се дават временни отстъпки – известно намаление на плащания по главницата, като част от нея се прехвърля към следващ период, или пък капитали-зиране на лихва. Целта е банката да си гарантира паричен поток. С тези промени на практика се оси-гурява възможност за постоянно и в пълния му обем погасяване на задълженията по главница и лихва към банката. По принцип този тип кредити са редовни.

си потоци. Все пак рисковете при пре-договаряне и преструктуриране за бан-ките са от евентуална невъзможност на длъжниците и при новите условия да плащат кредитите си. Проблем съз-дава и разминаването между планира-ни приходи в бюджетите на банките и реалностите в сегашно време.Ето няколко съществени момента, за които банкерите съветват, че е добре да се имат предвид и да е съобразено положението с тях:

КогаПри първи симптоми да се отиде в банката, колкото и това да звучи като от листовка на лекарство. Първите симптоми могат да бъдат забавени плащания, просрочия от и към парт-ньори, контрагенти, доставчици, дори здравословни причини.По принцип банките се стремят да предоговарят и преструктурират заеми, когато съответната фирма показва жизнеспособност. Именно за-това колкото по-рано се отиде при банката, толкова по-добре. А и на по-ранен етап дори и вашата инсти-туция да не е кооперативна, често е възможно да рефинансирате заемите си в друга банка.Опитът обаче показва друго, разказ-ват банкери. Обичайно в практиката предприемачите постъпват по точ-но обратен начин. Идват в банката най-накрая, когато ситуацията вече е усложнена. Обикновено първо започват да бавят плащания към партньори, клиенти, доставчици, отлагат съби-ране на собствени вземания, трупат просрочия.

КаквоВ случаи на преструктуриране на кре-дит е важно фирмата да има план за реакция и ясна стратегия за действие и развитие. Това означава да е наясно или поне да има идея как ще възстано-ви дейността си до обичайно темпо, как ще се генерират нови парични потоци. Това би могло да се реализира

с намиране на нов клиент, сключване на нови договори за производство, за доставки, реализиране на нова инвес-тиция, рефинансиране, продажба на активи, преструктуриране на самия бизнес. Когато иска предоговаряне, клиентът трябва да даде точна информация за състоянието на бизнеса и финансите си, за да се прецени заедно с банката какви точно мерки да се приложат. Много е важно фирмата да има реа-листична преценка какъв дълг може да понесе.

КакПри преструктуриране на кредит възможностите са договаряне на от-стъпки по заема, свързани със срока, главницата, лихвата. Може да се на-прави удължаване на срока (има нор-мативно ограничение, според което матуритетът на заема не може да се увеличи с повече от две години – бел. ред.), като по този начин се намалява размерът на вноските по изплащане-то на кредита и се разсрочват във времето. Друга възможност е да се направят отстъпки от банката във вноските за срок от една година напри-мер, тоест дава се гратисен период по главницата, като след това тази сума се плаща в следващ период. Друг вариант е да се направят отстъпки в лихвените плащания.Не особено ползотворен подход поради допълнително утежняване в трудна ситуация е искането на дообезпечава-не срещу направените отстъпки или увеличаване на лихвата. Това обаче не значи, че тези практики не са често прилагани.Срокът на преструктурирането зависи от оперативния цикъл на конкретната фирма – ако работи в сферата на търговията, срокът е един, ако работи в земеделския сектор, друг. Броят на преструк-туриранията зависи от срока на първото предоговаряне, както и от конюнктурните условия.

Чрез промяна в някои от договорените параметри банките гарантират стабилността като обем и срочност на паричните си потоци.

ФИНАНСИ I 11

РУБРИКА


ИНТЕРВЮ

Срещнете се с банка още в началото на кандидатстването по европейски програми

Кирил Величков, ръководител на управление „Европейски проекти и финансови институции” в СИБанк:

Кои са най-важните неща, които трябва да знае една фирма, когато реши да кан-дидатства с проект по ев-ропейските програми?На първо място, вече има твърде много информация за европроекти и за да се ориен-тира, една фирма трябва да вложи много усилия. По-големи-те компании, които могат да си позволят да отделят един или двама души за това, може да се справят сами, но за по-малките фирми това не е ва-риант. Тук е ролята на банката, ако има специалисти по тези програми, да помогне на своите клиенти, като ги ориентира във възможностите. Така, ко-гато клиентът дойде с идея за конкретен бизнес, банката може да каже „защо не използва-те програма „Конкурентоспо-собност“ или „знаете ли, че по фонд „Земеделие“ ще стартира

точно такава мярка след шест месеца”, т.е. ние можем да му подадем ръка още оттук.Другият вариант е да се полз-ват консултантски фирми, като при повечето от тях практиката е да предоставят първоначал-ната инфор-мация по ори-ентирането безплатно. Моят съвет към фирмите е да се под-готвят, да са проактив-ни при тър-сенето на възможности и да ги търсят по-дългосрочно и с визия за това как искат да се развива бизнесът им в следва-щите 1-2 години. Така, ако още отсега се опитат да знаят какво ще се случи за година напред, могат да видят какво

ще се прави по програмите и дали нещо от това няма да им свърши работа.Много е важно да има напасва-не между нуждите на бизнеса и това какво предлагат програ-мите, а не просто самоцелно

кандидатстване, защото то-гава проектите не са бизнес обосновани. Разбира се, важно е и да се планира адекватно самото кандидатстване, за-щото за да бъде качествен и успешен един проект, той трябва да се напише хубаво

Масова грешка на фирмите е, че идват в банките едва когато имат сключен договор или дори когато стигнат на етап изпълнение на проекта.

ФИНАНСИ I 13

РУБРИКА

– независимо дали фирмата го пише сама или ползва кон-султант. Като се има предвид огромната бюрокрация обаче, не съветваме клиентите да се заемат сами, освен ако нямат човек с опит и не са решили да инвестират време.Добре е при обмислянето на такова решение още в само-то начало фирмите да си на-правят сметката дали ще си струва да извървят този път. За целта те трябва да са наяс-но колко време ще им отнеме, какви допълнителни усилия ще трябва да положат, какви рискове крие и колко им струва целият процес. Трябва да се планират пари за консултан-тите както за написването на проекта, така и за управле-нието му, както и да се предви-ди вътрешен капацитет, т.е. някой в самата фирма, който да отговаря вътрешно за про-

екта. Освен това трябва да се отчетат и възможните заба-вяния при отделните етапи, а също така и отлагането на инвестицията във времето. Не на последно място трябва да се има предвид и това, че в повечето случаи фирмите не успяват да изпълнят проекта си така, че да получат 100% от искания грант, т.е. трябва да планират по-малък грант, от порядъка на 90-95% от иска-ния. Така обикновено излиза, че за голям проект, например от порядъка на 1 млн. евро, си заслужава. За проект за 10 хил. евро обаче бих посъвет-вал една фирма да си помисли сериозно, защото въпросител-ните са големи.

Как да се избере подходящ консултант?Първото нещо, което фирми-те трябва да гледат, е

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

ВизиткаД-р Кирил Величков е ръководител на управление „Ев-ропейски проекти и финансови институции” в СИБанк. Той отговаря за сътрудничеството по темите, свър-зани с европейски проекти в рамките на KBC Group. Член е на работната група по еврофинансиране към Асоциацията на банките в България. Величков има над 15 години опит по европейски про-екти, като е работил в звената за управление на програмите ФАР и „Сократ”. В момента е и хоноруван преподавател в НБУ, лектор е в Дипломатическия ин-ститут. Работи и като независим експерт за Европейската комисия.


ИНТЕРВЮ

дали консултантът има опит, и то с конкретната програма, в която ще кандидатстват. Той се доказва с референции, с реално спечелени проекти, както и с реално изпълнени проекти. На второ място е добре да се види дали консул-тантите си партнират с търговска банка, което също е много силна референция. В СИБАНК например имаме офи-циални споразумения с около 12 фирми, но за да се стигне до сключването им, фирмите минаха през редица проверки, преди да вземем решение да си партнираме с тях.

Колко време отнема напис-ването на проект?Съветът ми към фирмите е да планират поне два-три месеца, което обикновено е и формалният срок за подава-не на документи. Разбира се, добре е дори да е по-дълго, за-щото ако проектът включва проектантска част и трябва да се приложи и техническа разработка, тези три месеца може и да не стигнат. Освен това, ако се прави в кратки срокове, ще излезе по-скъпо заради по-високите разходи за консултантите, а и рискът да не се получи финансиране е по-голям. Не на последно мяс-то кратките срокове водят и до по-ниско качество, което може да доведе до сериозни проблеми – например дори и да бъде одобрен проектът, ако той не е добре обмислен, може да се окаже неизпълним.Като цяло е добре да се пред-видят шест до девет месе-ца от идеята до подписания договор – поне три месеца за написването, още три в оптималния вариант за раз-глеждането и одобрението и месец за контрактуване. След това е хубаво да се планират и до три месеца за провежда-нето на тръжните процедури, ако фирмата не реши да мине предварително съгласуване със съответните ведомства, което според нас е по-препоръ-

чително, и едва тогава про-ектът навлиза във фазата на изпълнение.

А колко време отнема кан-дидатстването и получа-ването на банково съфи-нансиране?Много клиенти идват в банки-те едва когато имат договор или дори едва когато стигнат на етап изпълнение, а това крие няколко риска. Първият основен риск - клиентът да е кандидатствал например за проект за 1 млн. евро, но в хода на разговорите с банка-та относно финансовото му състояние да стане ясно, че оборотът му за предходната година е примерно 50 хиля-ди евро. В такава ситуация банката няма как да отпусне

кредит от 1 млн. евро само на базата на подписания до-говор за проекта и очаквания грант. Това е една от големи-те грешки, които клиентите допускат, и ролята на банки-те тук е да им помогнат да планират реалистични про-екти още преди да започна да ги пишат. Ето защо това, което правим в СИБанк, е още на етап ориентиране на кли-ента да направим обща среща консултант - банка - клиент. Така, ако клиентът смята, че може да получи до 1 млн. евро по дадена схема, и консултан-тът прецени, че ще успее да защити проекта, но банката не е склонна да отпусне като заем повече от 700 хил. евро, клиентът може още от нача-лото да адаптира размера на проекта към реалностите.Оттам нататък самото одобрение на кредита не от-

нема толкова дълго време – конкретно при нас отнема от една седмица до максимум две седмици, ако става въпрос за някакъв много голям, сложен проект. Важното е нещата да бъдат планирани адекватно първоначално, за да бъде ус-пешно кандидатстването за финансиране.Основният риск всъщност идва на етап изпълнение на проекта. Близо една трета от одобрените фирми нико-га не стартират изпълнение на проектите си. От тези, които все пак влизат в етап изпълнение пък, голяма част имат проблеми и получават орязан грант.

Какви затруднения най-чес-то срещат фирмите?

Първото сериозно предизвика-телство са тръжните процедури, които тряб-ва да прове-дат, защо-то, ако не ги направят

както трябва, най-малкото последствие е, че няма си по-лучат гранта или той ще им бъде намален. Освен това мо-гат да имат и по-сериозни проблеми с различни служби, които да ги проверяват. Ре-ално трудностите са всички формалности по управление-то и отчитането на проекта. На практика обаче ако човек не е специалист по европей-ските програми, всички тези изисквани детайли и формал-ности могат да му се сторят маловажни, докато за минис-терството например да е от огромно значение спазването им. Всъщност се оказва, че не е толкова сложно да спечелиш проекта, колкото е сложно да го изпълниш и да го отчетеш така, че всичко да е наред и да си получиш парите. Ето защо фирмите трябва да планират някой да им помага при

Банките могат да предложат различни инструменти, които позволяват съфинансирането по европроект да се комбинира с евтин ресурс, гаранция по кредита или и двете.

ФИНАНСИ I 15

РУБРИКА


ИНТЕРВЮ

изпълнението и тук е ролята на консултантските фирми. Съветваме нашите клиенти да не се договарят с консул-танта само за написването на проекта, а и за подкрепа в изпълнението му. Друго, кое-то фирмите трябва да плани-рат, е да определят вътрешен човек, който да е връзката с консултанта, особено за по-големи проекти. Тоест нужен е някой по-административен, добър организатор във фир-мата, който да поеме този проект и да има подкрепата на мениджмънта, защото има много бюрокрация. Ще ви дам пример – от банката преди три години кандидатствахме по ОП „Развитие на човешките ресурси“ с проект за обучение на 740 колеги за мениджърски и продажбени умения. Отчетът на този проект беше близо 16 хиляди страници. Тоест фир-мата трябва да предвиди и сериозна административна тежест по управлението и отчитането на проекта, пре-ди да стигне до успешното изпълнение и получаването на грант или пък на междинно или авансово плащане, ако кон-кретната схема го позволява.

Обвързано ли е получаване-то на авансово плащане с допълнителни условия?Да, задължително по повечето програми има изискване за бан-кова гаранция 110% от размера на плащането. Но ако фирма-та няма обезпечение извън ев-ропроекта, едва ли ще получи банкова гаранция. Разбира се, грантът се взима предвид, но не е достатъчно обезпечение точно защото банките знаят какъв е рискът при изпълнени-ето на тези проекти.

Тогава какви обезпечения са нужни?Банките като цяло са склонни да приемат всякакви обезпече-ния, които са високоликвидни – това може да е недвижимо имущество, земя или друга собственост, която фирмата

може да заложи. Прави се също и залог на целта на европроек-та – например, ако се изгражда нова инсталация, тя се залага.

Как се определя цената на кредитите за съфинанси-ране на изпълнението на проекти?Ценообразуването е строго индивидуално, в зависимост от това например дали става дума за малко, средно или по-голямо предприятие, дали е инвестиционен или оборотен кредитът, дали е в левове или

в евро. Самият европроект не влияе негативно, напротив – за нас това са приоритет-ни проекти, защото въпреки риска от неплащане на гран-та това е едно допълнително обезпечение, което може да дойде сравнително бързо и да помогне за изплащането на кредита.Общо взето, има три основ-ни типа продукти, които се ползват. Първият е банкова гаранция, която се търси в мо-мента заради възможностите за до 50% авансово плащане по някои от схемите по фонд „Земеделие“. Втората опция е мостови кредит до размера на гранта – това са сравнително кратки кредити със срок 1 до 2 години, които обаче не са голяма част от случаите. По-вечето сделки за финансиране покриват не само гранта, а включват и част от съфинан-сирането, което е третият вариант. Така в края на про-екта при получаването на гранта съответната част се погасява, а останалата сума се изплаща като по-дългосрочен инвестиционен кредит – от порядъка на шест - осем до

десет години, в зависимост от типа инвестиция. Отделно от това обикновено се отпуска и ДДС кредитна линия, защото ДДС е непризнаваем разход по европейските проекти.

Кои са секторите, които сте по-склонни и съответ-но по-малко склонни да фи-нансирате?Като цяло банката иска да ра-боти и има активно присъст-вие в сектори като земеделие, фармация, производствени предприятия и др. Във фокуса

са и повече-то сектори и проекти, подкрепени от еврофон-довете. По-рестриктив-ните сектори са хотелиер-ството, рес-

торантьорството и строи-телството.

Има ли алтернатива на ев-ропроектите?Някои банки работят активно по специализираните инстру-менти, които, от една страна, осигуряват евтино финанси-ране, а от друга, споделят ри-ска. Става дума за различните кредитни линии и гаранционни схеми, разработени с институ-ции като Европейската инвес-тиционна банка, Европейския инвестиционен фонд – иници-ативата JEREMIE, Европейска-та банка за възстановяване и развитие, Българската банка за развитие, Националния гаран-ционен фонд, Държавен фонд „Земеделие” и т.н. Принципът на тези схеми е, че дават на търговските банки ресурс при преференциални условия и бан-ките могат да финансират проектите при облекчени ус-ловия, разбира се, при спазва-не на определени изисквания и ограничения. Така може да се постигне например намалява-не на стандартната лихва по кредитите с, да кажем, 1-2 про-центни пункта, както и отпа-

Добре е при обмислянето на решението за кандидатстване по европейска програма още в началото фирмите да си направят сметката дали ще си струва.

ФИНАНСИ I 17

ИНТЕРВЮ

дане или намаляване на някои такси по кредитите, което е сериозно облекчение за един голям инвестиционен проект. Чрез програмите за споделяне на риска пък банката получава гаранция, че ще си получи част от средствата в случай на неплащане на кредита, което също й позволява да предложи облекчени условия. Например включването в гаранционна-та схема по JEREMIE (която обаче не може да се използва за съфинансиране по европейски проекти) в СИБАНК води до на-маляване на лихвите по заеми-те с между 1 и 2.5 процентни пункта. По-интересното оба-че е, че благодарение на JEREMIE банката приема 50% от креди-та за обезпечен и съответно не му търси обезпечение. Това е много сериозно облекчение за фирмите, защото липсата на обезпечения също е немалък проблем за някои от тях. Някои от тези инструменти може

да се комбинират и с кредити за европроекти – т.е. най-из-годният вариант може да се окаже кредит за европроект при използването на линия за преференциален ресурс и га-ранция.

Има ли интерес от страна на бизнеса към всички тези възможности?Определено. При повечето от сделките ни се използват по-добни инструменти – било то за евтин ресурс, само гаранция или комбинация от евтин ре-сурс и гаранция. Има фирми, които са вече много в час с тези възможности и сами ги търсят. Постепенно средата се променя и тези инструмен-ти стават все по-масови.Същевременно е важно тези възможности да се съобразя-ват и с реалните нужди на пазара. Показателен пример е случаят с първата схема по инициативата JEREMIE, която

първоначално не позволяваше включване на овърдрафти и кредитни линии. Заради тези рестрикции усвояването до момента е сравнително ограничено. След разговори на участващите в схемата банки с Европейския инвестиционен фонд обаче преди месец дого-ворите ни бяха анексирани и вече можем да включваме овър-драфти и кредитни линии, от което всъщност има нужда бизнесът. Това реално промени изцяло средата и в момента се чувства много по-голямо тър-сене. Затова е важно банките да дават мнение в процеса на планиране на еврофондовете, особено ако част от инстру-ментите след това ще се раз-дават чрез тях – трябва да се чуе предварително мнението на банката ще работи ли да-ден инструмент и това ли се търси реално.

Интервюто взе Мария Иванова


РУБРИКА

BETTER lost

in the Ocean

than found

in the office

ФИНАНСИ I 19

РУБРИКА

www.contitrans-m.com


ВЗАИМНИ ФОНДОВЕ

Свободни и доходоносни

Взаимните фондове на паричния пазар стават все по-популярен инструмент за управление на свободния ресурс

Управлението на сво-бодния паричен ресурс в една компания вина-ги е на дневен ред. В

трудни време въпросът е още по-важен, защото парите са по-скъпи, а потенциално пе-челившите възможности за инвестиции са кът.В такива моменти всеки бизнес иска да има макси-мално лесен достъп до па-

рите си, тъй като, макар паричните постъпления да стават все по-непредсказу-еми, плащанията си оста-ват неизбежни.Опция за оптималното управ-ление на свободните парични ресурси са взаимните фондове, инвестиращи в инструменти на паричния пазар като депо-зити, краткосрочни дългови ценни книжа и други.

ПредимстватаТяхното основно предимство е ликвидност на ресурса, тъй като парите могат да се из-теглят почти по всяко време, без да се губи натрупаната доходност. Същевременно те предлагат възвращаемост, близка до тази на срочните депозити, тъй като инвес-тират основно в срочни депо-зити. А като бонус капитало-

Татяна ПУНЧЕВА-ВАСИЛЕВА

© SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ I 21


1/3 от общия обем на активите на пазара на взаимни фондове в страната надхвърлят вече вложенията в нискорискови фондове на паричния пазар.

През последните 2-3 години динамиката и темпът на развитие на бизнеса в България доказаха необходимостта от използването на по-гъвкави консервативни инструменти от типа фондове на паричен пазар.Михаил Атанасов, изпълнителен директор на “Райфайзен асет мениджмънт”

ИГРАЧИТЕ НА ПАЗАРА

Фонд НСА* към 31.08.2012 г.

НСА* към 31.08.2011 г.

Доходност за последните 12 месеца (към 5.10.2012 г.), в %

„Райфайзен фонд паричен пазар“ 82 73.5 4.73„Райфайзен фонд защитена инвестиция“ 58 53 n.a.„Астра кеш“ 15.4 14.4 4.92„Елана фонд паричен пазар“ 13.4 12.3 5.54„Конкорд фонд - 6 паричен“ 12.7 4.7 4.98„Алфа паричен пазар“ 3.6 3.5 4.46„Сентинел рапид“ 1.6 1.6 2.17„Адванс консервативен фонд“ 1 n.a. n.a.

* Нетна стойност на активите в млн. лв.

Източник: БАУД

вата печалба от вложението във взаимен фонд в България е освободена от данъци. Всичко това позволява на фирмите, които изберат такава опция, все пак да умножават свобод-ния си капитал с прилична до-ходност и така най малкото да ги защитят от инфлация, вместо просто да седи по раз-плащателни сметки, които, освен че имат почти нулева възвращаемост, са утежнени с допълнителни такси.Трябва да се отбележи, че ма-кар и минимални, някои фондо-ве начисляват такси на входа и на изхода от инвестицията. Разбира се, при някои таксата може да е само на входа, дока-то при други да е на изхода. Но като цяло последните години повече фондове минимизираха значително тези такси с цел да маркетират продукта си. Всички фондове обаче имат такса за управление, която се изчислява на база на средната годишна стойност на нетни-те им активи.“Фондовете на паричен па-зар са широко разпространен инструмент за управление на ликвидността и свобод-ните парични средства от институционални и корпора-тивни клиенти в цял свят. През последните 2-3 години динамиката и темпът на раз-витие на бизнеса в България доказаха необходимостта от използването на по-гъвкави консервативни инструменти, от типа фондове на паричен пазар и у нас”, коментира Ми-хаил Атанасов, изпълнителен директор на “Райфайзен асет мениджмънт”, която управля-ва двата най-големи по акти-ви фонда с подобен фокус на пазара в страната. По думите му характерното за тях е, че по отношение на сигурност и доходност са с аналогични параметри на традиционни-те депозитни спестовни про-дукти, но предлагат по-добра ликвидност.“Българските фондове тип па-ричен пазар през последните

няколко години неизменно се открояваха като лидери по доходност, разбира се, заради силния спад на местния борсов пазар. Високата ликвидност, която те предлагат, ги пра-ви идеални за управление на свободни парични наличности - както за фирмите, така и за физическите лица”, посочи от своя страна и Ивайло Пенев, портфолио мениджър в “Ела-на фонд мениджмънт”. “Неза-висимо дали имате плащане към доставчик или вноска по личния ви ипотечен кредит след седмица или две, инвести-цията в подобен фонд е добра алтернатива за този период”, каза още той.По думите на Пенев за раз-лика от ниското олихвяване и допълнителните такси по разплащателните сметки фондовете на паричния пазар имат още едно предимство, че обикновено нямат такси на входа и изхода от инвести-циите. “Видно от представя-нето им, те носят годишна (анюализирана) доходност в рамките на 5-6%, която се ре-ализира за периода на задър-жане на инвестицията във фонда. Така независимо дали фирма или частно лице държи парите за 15, 75 или 365 дни, то получава тази годишна доход-ност за периода на държане на вложението”, посочи още портфолио мениджърът.

ИнтересътЗадълбочаването на криза-та ограничи максимално по-тенциалните опции за



са над 30% от всички. Така на-пример в края на август 2012 г. нетната стойност на ак-тивите им вече гони 190 млн. лв. при под 500 млн. лв. общо активи на пазара на взаимни фондове в страната, без да се взимат под внимание чуждес-транните взаимни фондове, дистрибутирани в България от няколко банки.При какви условия бизнесът “паркира” част от свободния си ресурс във фондове на па-ричния пазар зависи от редица фактори - от типа бизнес и обема му до наличния ресурс и срока на държане.“Практиката при нас показва, че редица фирми се възполз-ват от удобството на “Елана фонд паричен пазар” за управ-ление на оборотни средства. Периодът на държане е от 3-4 дни до няколко месеца в зави-симост от ликвидните нужди. Това показва, че при суми над 100 хил. лв. дори и 3 дни са достатъчно за вложителя, за да получи реално изгода от избора си да инвестира в този фонд в сравнение с това да държи средствата си по раз-плащателна сметка”, поясни Пенев.По думите на Михаил Атана-сов пък препоръчителният ин-вестиционен хоризонт следва да е поне две седмици, тъй като под този срок натрупа-ната доходност може все пак

да е по-ниска от таксата за управление, която се дължи на фонда. Обикновено тази такса е под 1% от средната нетна годишна стойност на активи-те му. “Това, разбира се, е само препоръка, реално клиентите ни могат да разполагат със средствата си във всеки ра-ботен ден”, каза Михайлов и допълни, че продуктът все пак не е предназначен за управле-ние на активи в много кратки срокове.Според него “след този период инструментът не предлага друго освен предимства, може да се използва както от кли-енти с по-кратък инвести-ционен хоризонт, така и от дългосрочни инвеститори”.Дали две или повече седмици, всъщност реално фондовете на паричния пазар позволяват на инвеститорите да полз-ват отново средствата до 2-3 дни след като ги заявят за обратно изкупуване, като за този период взимат натрупа-ната доходност изцяло.“При възможността да опе-рираш с парите си в рамките на два работни дни независи-мо от срока на държането на инвестицията и доходност, измерваща се в пъти над тази по разплащателни сметки, изборът изглежда логичен и все повече наши клиенти прибягват към него”, обобщи Пенев.

Те носят годишна (анюализирана) доходност в рамките на 5-6%, която се реализира за периода на задържане на инвестицията във фонда. Независимо дали фирма или частно лице държи парите за 15, 75 или 365 дни, то получава тази годишна доходност за периода на държане на вложението.

Ивайло Пенев, портфолио мениджър в “Елана фонд мениджмънт”

печеливши инвестиции в нови проекти или директно на ка-питаловите пазари. Дори бо-гатите на свободен паричен ресурс компании избягват заключването му за по-дълъг период от време с изключение на такива, които например влошиха натрупани в добри-те години печалби в земедел-ска земя. По-голяма част от корпоративния сектор стана изключително придирчив към оборотните си средства и за разлика от колегите си на развитите пазари в България той се радва на изключително конкурентни лихви по депо-зитите от по 5, 6 и дори 7% на година в даден момент. За да не затварят парите си за цяла година обаче, много фирми предпочитат да пренасочат малко ресурс към фондовете на паричния пазар. За това свидетелства и делът на ак-тивите им спрямо целия пазар взаимни фондове. Ако преди кризата нискорисковите фон-дове на паричния пазар бяха сред най-малко популярните схеми, сега вложенията в тях

Предимствата на фондовете на паричния пазар

-лят и довнасят във всеки работен ден, аналогично на разплащателна сметка, без това да се отразява на доходността им;

-менти е близка до 12-месечните депозитни продукти

срок, както при депозитните продукти;

10% данък съгласно Закона за корпоративното подо-ходно облагане, докато лихвата от депозити се об-лага като вид финансов приход, което допълнително намалява ефективната доходност за корпоративни клиенти;

транзакции с парите е неограничен за разлика от раз-личните спестовни сметки и депозитни продукти.

ФИНАНСИ I 23

РУБРИКА


ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ

Едни пари за инвестиране

Пенсионните фондове разполагат със значителни средства, но критериите за избор на повечето изключват български книжа

Весела НИКОЛАЕВА Купиха ли пенсионни

фондове акции при приватизацията на държавните дялове от

електроразпределителните дружества на Energo-Pro (дос-коро на E.ON)? Докато пиша този текст, отговорът още не е много ясен. Тази инфор-мация може и да не изглежда вълнуваща за широката публи-ка, но е ключова за по-дребни-те инвеститори. Ако знаеха дали пенсионните фондове ще участват, това би им гаран-тирало, че под някаква форма цената е защитена - по прин-цип присъствието на таки-ва големи институционални инвеститори прави гласа на малките акционери по-чуваем. А отписването на компания-та от борсата може да стане с търгово предложение, дори на доста по-справедлива цена, отколкото ако най-големите институционални инвести-тори в България не бяха участ-вали. Нещо подобно се получи с при-ватизацията на 33% от дяло-вете на двете електроразпре-

делителни дружества на „ЕВН България”, от които пенсионна компания „Доверие” направи доста добра печалба.

Ситото на мениджъраКак обаче един мениджър на компания или инвестиционен посредник може да си гаран-тира поне донякъде, че пен-сионните фондове ще имат интерес да купят от акциите, които предлага?Като цяло пенсионни-те компании в България се делят на два типа - които са собстве-ност на местни индустри-ални групи и които се държат от чужди финансови инсти-туции. Логично при първите има склонност по-голяма част от активите да се влагат в свързани компании и за тях тези правила не са толкова валидни. Все пак и техните портфолио мениджъри, както и тези в чуждите групи, си правят подбор на потенци-

алните инвестиции по опре-делени критерии.Изтъркано звучи, но ако ста-ва въпрос за акции, един от най-важните критерии е проз-рачност при управлението на компанията. Това е обяснимо, тъй като на младия български пазар най-големият риск за инвеститора е не дългова-та криза или загуба на пазари, а злоумишлени действия на мажоритарния собственик и

ръководството на компани-ята. Сериозната гаранция за финансовата стабилност в бъдеще пък е ключова при из-бора на облигации и държавни ценни книжа. Това е обяснимо, доколкото кредиторите са по-защитени от собстве-ниците и тях ги интересува основно да си получават пла-щанията.С кратка анкета ние подре-

Ликвидността е един от най-важните показатели, който портфолио мениджърите гледат.

ФИНАНСИ I 25


дихме и останалата част от „ситото”, с които мениджъри-те на дружествата избират инвестиция. Тук става въпрос за акции, облигации и държавни ценни книжа, както и вложени-ята в депозити, макар те да са малко по-специални. Заради ин-вестиционните ограничения и стремежа към гарантиран доход и тях трябва да ги има в определено количество, но пък изборът се ограничава до минималните разлики в пред-лаганата лихва от банките, задължителното наличие на минимален кредитен рейтинг и ограничението каква част от активите може да е на едно място.

И рецептата е…1. Законови ограничения. Как-вито и планове за успешни ин-вестиции да имат портфолио мениджърите, те трябва да се съобразяват с границите по Кодекса за социално осигу-ряване. Те са ясно определени за задължителните фондове (универсални и професионал-ни) и са много по-малко за до-

броволните.2. Волатилност. Това означава доколко се колебае цената и доходността на финансовия инструмент. Колкото по-малко е колебанието, толкова по-добре. Това ще гарантира на пенсионния фонд, че няма да има резки промени нито нагоре, нито надолу. Макар че една подобна инвестиция би имала много слабо влияние върху целия портфейл, пен-сионните фондове са си го наложили като правило по ня-колко причини: първо, ако има повече такива инвестиции, тогава предвидимостта на доходност и инвестиционна политика е много по-трудна. Второ, силните колебания в цената на подобен инстру-мент означават много често, че той не е ликвиден – особено ако е акция. Ако това са дълго-ви книжа, това често е знак за проблеми с плащането.3. Ликвидност. Ако става въп-рос за малка емисия или за ак-ции от типа мажоритарният собственик държи 95%, ама другите великодушно ги пуска

Някои фондове не инвестират без кредитен рейтинг. Дори без официален те могат да си направят по собствени критерии.

на борсата, няма голяма на-дежда да привлече сериозен ин-веститор. Изпълнителният директор на „Алианц България” Страхил Видинов обясни, че предпочитат ликвидни акции и защото спредовете в це-ните им (колебанията между най-висока и най-ниска цена) са много по-малки, и заради възможността за бързи по-купки и продажби на книжата. Последното е особено важно в периоди на резки промени на пазарните настроения, които често виждаме.4. Доходност. На пръв поглед възможността да се постигне добра доходност трябва да е първа задача на пенсионни-те фондове. Те обаче трябва да мислят и за запазване на парите, а не само за печал-бата. Дори една облигация да привлича с висока лихва, а поскъпването на акция да изглежда обещаващо, това със сигурност са едни от послед-ните аргументи, които ще натежат при избора им от пенсионен фонд. Или поне на повечето пенсионни фондо-ве.5. Кредитен рейтинг. За някои компании той дори е на първо или поне на предно място в критериите. В „Алианц Бълга-рия” например не инвестират в книжа, които нямат креди-тен рейтинг от международ-но призната агенция, казва Страхил Видинов. Това на прак-тика изключва почти всички български компании и общини, които издават акции и обли-гации. При други пенсионни дружества липсата на рей-тинг от призната агенция се замества с вътрешен, който експертите им подготвят по свои критерии.

© SHUTTERSTOCK



Не искаме в България„Алианц” имат все още българ-ски акции, но това са по-стари покупки – нови не се правят у нас. По повод публичното предлагане на електроразпре-делителните дружества Ви-динов коментира, че процесът е много закъснял. „Тъй като ние няма да имаме никаква роля в управлението, участието ни в такава компания ще си остане като параван. Така е и с много други дружества на БФБ”, коментира Видинов.„Ако става въпрос за облига-ция, на първо място е финансо-вото състояние на емитента и дали той ще може да плаща навреме вноските си”, комен-тира портфолио мениждър

на пенсионна компания. Той обясни, че това е една от при-чините силно да ограничат българските си инвестиции и напълно да се откажат от об-щински облигации. При изклю-чителни случаи е възможно да купуват акции, а корпорати-вен дълг може да ги привлече рядко, и то само при условие че е добре обезпечен, а компа-нията е в отлично финансово състояние. Портфолио мениж-дърите задължително изслед-ват и политическия риск, а за участието си на търговете за български държавни ценни книжа един от тях обясни, че подават често оферти, но много рядко тяхната преценка съвпада с тази на Министер-

ството на финансите. Така поръчките им не се изпълня-ват и те насочват пари към други активи.Данни на Комисията за фи-нансов надзор показват, че към края на юни около 45% от активите на всички уни-версални фондове са вложе-ни зад граница – в различни ценни книжа, и малко в депо-зити. Единственият, който няма такива инвестиции, е фондът на „Пенсионнооси-гурителен институт”. Със сигурност обаче продължа-ва тенденцията големите пенсионни компании да избяг-ват български емитенти и да предпочитат сигурността пред доходността.

ИНВЕСТИЦИИ НА ФОНДОВЕТЕ (В ХИЛ. ЛВ., КЪМ 30.VI.2012)

ДЦК Български акции Български облигации Чужди ценни книжа Депозити в България Депозити в чужбинаУНИВЕРСАЛНИ“Доверие” 628,474 146,877 213052 546,320 216,418 16,355 “Съгласие” 128,090 81,577 141179 147,886 65,262 0“ДСК-Родина” 145,053 79,832 55566 242,463 89,784 0“Алианц България” 226,933 136,577 230311 287,473 124,625 0“Ай Ен Джи” 155,544 90,685 83204 247,809 34,104 0“ЦКБ-Сила” 58,680 70,231 91599 72,052 16,524 0“Бъдеще” 15,080 13,905 19801 3,913 11,538 0“Топлина” 17,485 4,362 5108 600 9,131 0“Пенсионноосигурителен институт” 6,177 2,981 0 0 3,202 0Общо 1,381,516 627,027 839820 1,548,516 570,588 16,355

ПРОФЕСИОНАЛНИ “Доверие” 56,411 22,583 33672 49,277 31,740 2451“Съгласие” 15,351 27,038 22104 18,768 8,790 0“ДСК-Родина” 16,505 10,412 6751 28,107 10,090 0“Алианц България” 23,791 18,220 25624 30,308 14,668 0“Ай Ен Джи” 11,140 7,168 6990 17,811 2,943 0“ЦКБ-Сила” 8,889 17,755 12099 11,251 2,822 0“Бъдеще” 1,730 1,202 1518 397 919 0“Топлина” 11,471 2,890 3063 400 6131 0“Пенсионноосигурителен институт” 747 372 0 0 359 0Общо 146,035 107,640 111821 156,319 78,462 2451

ДОБРОВОЛНИ“Доверие” 39,008 14999 20688 35,802 18,620 1634“Съгласие” 6,284 18,710 9786 11,398 1025 0“ДСК-Родина” 12,200 8,702 5399 20,743 7042 0“Алианц България” 58,891 58,621 77512 101,400 29519 0“Ай Ен Джи” 24,452 17,136 15025 37,670 6298 0“ЦКБ-Сила” 6,635 22,708 9352 10,823 738 0“Бъдеще” 529 1,644 1083 408 738 0“Топлина” 3,718 735 749 200 911 0“Пенсионноосигурителен институт” 45 49 0 0 23 0Общо 151762 143304 139594 218444 64914 1634

Източник: Комисия за финансов надзор

ФИНАНСИ I 27

РУБРИКА


РУБРИКА

Застраховайте този длъжник

Полицата за кредитен риск все още е непозната на пазара, но интересът от страна на бизнеса расте

Мария ИВАНОВА

Когато попитала свой клиент габровец дали мисли да си погаси кре-дита, банката получила

следния отговор: „Мислете му вие – аз мислих, когато го те-глих.” От вица не става ясно била ли е изненадана финан-совата институция и каква е била развръзката. По-важното в случая обаче е, че историята показва колко е важно предва-рително да се обмисли добре решението за отпускане на заем.Без да са банки, в подобна ситуация са и много фирми, доколкото голяма част от съ-временната търговия се осъ-ществява при условията на отложено плащане. И докато за стабилността на банките все пак следят куп регулатори, които ги карат да вземат ня-какви мерки за защита срещу потенциалните загуби, бизне-сът трябва да се погрижи сам за себе си. А един от възмож-ните начини да го направи е, като застрахова бъдещите си вземания.

Добър изход от лош заемХарактерна особеност на този тип продукти, извест-ни още като застраховане на кредитен риск, е, че за разлика от традиционното общо за-страховане наблягат в много по-голяма степен на профилак-тиката и на превантивните действия за осуетяване на негативни събития. Идеята е, че когато една фирма иска да сключи такава полица, за-страхователят разглежда и анализира състоянието на търговските й партньори, въз основа на което определя мак-сималното застрахователно покритие, което може да пред-ложи за всеки от тях.„За всеки контрагент на за-страхованата компания се прави обстоен кредитен

© SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ I 29

ЗАСТРАХОВАНЕ

анализ, базиран на неговите финансови отчети, на по-ведението му на пазара, на историята му на плащания”, обяснява управителят на „Ко-фас България” Милена Видено-ва. По думите й процесът е много активен и изисква по-стоянна комуникация между застрахователя и застрахо-ваната компания. Това обаче дава възможност на бизнеса още на един много ранен етап от отношенията си с даден търговски партньор да полу-чи информация за него и въз основа на това да може да структурира по оптимален начин търговските потоци и вземанията си.Според наблюденията на Българската агенция за екс-портно застраховане (БАЕЗ) по правило фирмите се обръ-щат към застрахователите за подобна защита на взема-нията си именно от нови за тях контрагенти, с които до момента не са имали тър-говски отношения. Същевре-менно в резултат на кризата се наблюдава тенденция към намаляване на броя на парт-ньорите, с които фирмите работят. „Обикновено се за-пазват регулярните търгов-ски взаимоотношения главно с по-коректните и доказали се с годините партньори”, от-читат от държавното дру-жество, което въпреки име-то си застрахова риска при сделки с отложено плащане и на вътрешния пазар. „При установяването на търгов-ски взаимоотношения с нови партньори пък се наблюдава тенденция за по-ниски първо-начални нива на търгуваните обеми”, допълват от БАЕЗ.

Полица по мяркаЗа разлика от по-известните застраховки тук няма особена стандартизация и условията са силно индивидуални. Разби-

ра се, ако застрахователят прецени, че даден партньор е твърде рисков, той може да откаже да застрахова взема-нето по отношения с него или пък да определи по-висока цена. Възможно е също да изиска от клиента по-висока степен на самоучастие в полицата от приеманите за стандартни около 15%. Ето защо като цяло от сектора препоръчват на компаниите да не застра-ховат само най-рисковите партньори и вземания, тъй като това би довело до нере-ално висока цена. „Най-добре е те да имат застраховка на целия си портфейл или пък на част от портфейла, обособена по някакъв обективен принцип – например експортни взема-ния или вземания на вътрешен пазар”, обяснява Виденова.Представителите на паза-ра уточняват, че няма мак-симално фиксирани граници за обема на бизнеса, отвъд които не биха могли да пред-ложат застраховка. „Когато кредитният рейтинг на да-дена компания позволява, се стремим да утвърдим целия искан кредитен лимит с цел да насърчим дейността на своите клиенти“, посочва из-пълнителният директор на БАЕЗ Дочо Карадочев.Така при определянето на кон-кретните лимити на покри-тие по всяка полица застрахо-вателите отчитат фактори като големината на фирмите, съответната индустрия, в която работят, както и раз-мера на търгуваните между тях обеми стоки и услуги. „Конкретно за България няма кредитен лимит, който да не бихме могли да одобрим, стига контрагентът да е в добро състояние от финансова глед-на точка, с добра кредитос-пособност и добра история и репутация“, изтъква Милена Виденова.

По-голям не значи по-скъпСъщевременно от сектора подчертават, че застрахова-нето на по-големи обеми взе-мания не означава непременно по-висока цена на продукта. Дори напротив – в повечето случаи това означава по-ши-рока диверсификация на ри-ска, което дава възможност на застрахователя да предложи по-изгодни условия.„Застрахова се всяко едно вземане от фактура, като се отчита това колко пъти се превърта във времето. Кол-кото по-голям е един бизнес и търговският поток, толкова повече пада премийната став-ка”, подчертава управителят на „Кофас България”. Според наблюденията й повечето фирми подхождат с идеята, че застраховането на взема-нията е доста скъп продукт, което обаче не е така. „Цена-та се определя индивидуално и зависи от различни фактори, но със сигурност е доста под 1% от застраховаемия обо-рот”, допълва тя.Действително от сектора отчитат известен ръст в средните тарифни числа по полиците заради завишения във връзка с кризата риск. Така например от БАЕЗ посочват, че за 2011 г. средното тариф-но число по сключените от агенцията застраховки срещу краткосрочен търговски риск, което варира в рамките на между 0.5 и 1%, се е повишило с 23.4%. Този ръст обаче не е об-щовалиден за всички сключени от агенцията застраховател-ни полици, подчертават

Освен защита застраховането на вземания дава възможност на компаниите да структурират по оптимален начин търговските си потоци с различни партньори.



от БАЕЗ.На практика при определяне-то на крайната стойност на полицата застрахователите взимат под внимание куп раз-лични показатели, като напри-мер какъв е стандартният период за средно отсрочено плащане за съответния сек-тор или пък има ли фирма-та просрочени вземания към момента на застраховане и какви са те по-конкретно. „Един от основните фактори обаче е прогнозният оборот на редовните плащания към момента, които са отложени, не са към свързани лица и не са към държавна или квазидър-жавна институция”, обяснява

Виденова.Същевремен-но от значе-ние е и това какви тър-говски загу-би е понесла

компанията за даден минал период, като в категорията се включват и вече получени обезщетения от застрахо-вател, ако има такива. Освен това за разлика от автомо-билното застраховане, къде-то въвеждането й се бави вече с години, при застраховането на кредитен риск системата „бонус-малус” работи отдав-на. Така при определянето на цената на крайния продукт от значение е и конкретни-ят рисков профил на застра-хованите компании, както и миналата им история на за-страховане.„В случаите, когато регистри-раме ниска квота на щети-

мост по изтеклите полици, както и когато клиентът действа с грижата на добър търговец и управлява ефек-тивно събираемостта на вземанията си, предлагаме по-добри застрахователни па-раметри при подновяване на полица”, обясняват от БАЕЗ.

Местна популярностНаблюденията на сектора към момента показват, че като цяло застраховането на взе-мания е все още сравнително непознат за българския пазар продукт. В последните годи-ни обаче то набира популяр-ност, като немалка заслуга за това има и глобалната криза. По данни на „Кофас България” към момента едва 3% от ре-гистрираните в страната фирми ползват подобни про-дукти. При това в основната си част това са големи ком-пании, често с чуждестранни

Популярността на продукта расте заради увеличаващата се в кризата междуфирмена задлъжнялост.

3% от регистрираните в България фирми ползват продукти за кредитен риск, показват наблюденията на „Кофас”.

Бонус ликвидностОсвен че осигурява защита за взе-

манията на компаниите, застра-

ховката срещу кредитен риск им

носи и някои косвени предимства.

Едно от най-съществените от

тях е това, че им дава по-добър

достъп до ликвидност, което е

още по-важно за бизнеса в контекс-

та на замръзналото в годините

на кризата банково кредитиране.

Идеята е, че наличието на за-

страховка на бъдещите вземания,

която би могла да бъде цедирана,

се приема от финансовите ин-

ституции като обезпечение при

отпускането на заем. Така на прак-

тика банките могат да предложат

по-добри условия по кредитиране-

то. За самите фирми пък това е и

възможност до известна степен

да решат все по-масовия през пос-

ледните години проблем с липсата

на адекватни на изискванията на

финансовите институции обезпе-

чения.

© SHUTTERSTOCK

ФИНАНСИ I 31


собственици, за които въз-можностите на този тип застраховане са по-познати. Интересът обаче расте.„В последните години от на-шите продукти започват да се възползват и все по-голям брой малки и средни предприя-тия”, отчитат от БАЕЗ. Съще-временно според наблюдения-та им се увеличава и броят на компаниите, които започват да търсят застрахователна защита срещу финансови рис-кове за цялото си портфолио от вземания.„За последните 12 месеца сме застраховали вземания за 3 млрд. лв., като в сравнение с предходните 12 месеца отчи-таме ръст от над 10% в за-страхованите обеми”, посочва от своя страна Милена Виде-нова. По думите й компаниите бързо разбират предимства-та на този тип продукти и започват да ги ползват. „В

страни като Франция или Германия 95% от средните и малки фирми ползват за-страховането на вземания

като стандартен продукт. Наблюденията ни показват, че това вече започва да се случва и в голяма степен и в Полша”, посочва като пример тя.Нарастващата популярност на продукта едва ли е изне-нада, като се имат предвид и увеличаващите се рискове по линия на растящата между-фирмена задлъжнялост. Въз-можностите на бизнеса да изплаща в срок задълженията

си понесоха сериозен удар в годините на кризата покрай свиването на потреблението, намаляването на поръчките

и пресъхна-лото в един момент бан-ково креди-тиране. Тен-денциите се потвърж-дават и от представи-телите на

застрахователния сектор.„Отчитаме ръст и в размера на просрочените плащания и депозираните претенции за изплащане на застрахова-телни обезщетения, което говори за влошена ликвидност и нарастваща междуфирмена задлъжнялост“, отбелязват от БАЕЗ. Прогнозата на аген-цията е, че тази тенденция ще се запази и през настояща-та година.

Наличието на полица обикновено се приема от банките като обезпечение, което позволява договарянето на по-добри условия по кредитите за бизнеса.



С малки суми за големи щети

Фирмените застраховки на имущество могат да спестят много главоболия и пари, стига да изберете подходящите

Весела НИКОЛАЕВА

Преди няколко месеца една малка мебелна фабрика тряб-ваше да спре работа, защото тежкият сняг срути покрива й. Смешно звучи отстрани, но преди да се усмихнете на лоши-те бедствия и занемарените сгради, помислете дали няма опасност и вие да изпаднете в същото положение. Снегът е само едно от нещата, които могат да препънат бизнеса ви. Няма да стигне мястото да изброяваме другите, защо-то наистина никой не може да предвиди какво може да му се стовари на главата, и то в най-буквалния смисъл.

Страх завод пазиКакво обаче правим, за да се пазим? Охрана, подсилване на мерките за безопасност, ре-зерви и какво ли още не. Някои фирми избират да се застра-

ховат – ние също ви го пре-поръчваме, но с условието да прегледате добре договора си, за да не се окажете изненадани с много малки покрития, които не ви носят обезщетение за случилото се. Според управи-теля на “Уникредит застрахо-вателен брокер” Калин Желев точно в криза застраховки-те са по-необходими, защото непредвидените обстоятел-ства може да струват пари и дори спиране на дейността, които компанията не може да си позволи.Направихме вместо вас про-учване сред застрахователни посредници на какво да обръ-ща внимание ръководството на една фирма, когато реши да сключи полица. Разбира се, не сме напълно изчерпателни и със сигурност има детай-ли, които пропускаме, но се

надяваме с нашите съвети да се сетите и за пропусна-тото. Преди да тръгнем към тях, ето един универсален: винаги, винаги четете много внимателно договора, който подписвате. Той трябва да е в поне два еднакви екземпляра за двете страни и ако препра-ща към отделно публикувани общи условия, прочетете и тях, преди да подпишете.

А ако не платят?Ако последното ви се струва излишно, ето ви два приме-ра – животозастрахователна компания поставя условие, че при смърт на застрахования полицата важи само ако той е бил поне на 100 км от София. Ако застраховате служители-те си, такова условие ще оз-начава липса на обезщетение или получаването му след

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВАВ криза застраховките са по-необходими, защото непредвидените обсто-ятелства може да струват пари и дори спиране на дейността

ФИНАНСИ I 33

РУБРИКА



съдебни спорове. Легенди се носят и за тайни вътрешни инструкции на застрахова-телите да отказват почти всяко плащане, защото дори клиентите да завеждат дела и да ги печелят, обезщетенията пак ще са по-малко, отколкото са спестени от отказите.Казваме това, за да уточним, че подобна информация за България няма потвърдена и е много малко вероятно да останете без обезщетение при добре обмислен договор. Брокерите разказват, че кор-поративните им клиенти много рядко имат проблеми с откази от плащане – от една страна, договорите с фирми се преглеждат повече и за-страхователите имат полза те да са доволни, защото кор-поративните клиенти им но-сят повече и сигурни приходи. От друга – опитът показва, че една фирма е много по-вероят-но да заведе дело срещу отказ от плащане и да го спечели с добри адвокати, отколкото индивидуален клиент.

Пренеси разходитеКамен Кръстев, управител на българския клон на брокера Greco JLT, съветва компаниите да избягват клаузи за самоу-частие в застрахователните договори, тъй като с тях ще трябва да плащат сами по-малките щети и да покриват част от големите. Клаузата за самоучастие може да бъде два вида – малки щети до определена сума да не се по-криват от застрахователя, а от клиента. Вторият вид е застрахованият да участва с определен процент при по-криването на повечето щети. По този начин премията е по-ниска. Ако за застраховка на жилище това е донякъде от

полза, при фирмата обаче не е, съветват специалистите. Причината е, че една фирма може много по-често да стра-да от различни щети и така спестеното от премията да отива за тях. Освен това се-риозна щета е много вероят-но да доведе поне до временно спиране на дейността, т.е. загуба на приходи. В този пери-од да се наложи компанията да плати част от възстановява-нето вместо застраховате-ля, ще означава още по-голямо финансово затруднение.За прекъсване на дейността също може да разчитате на застраховка – при такава по-лица се покриват загубите, натрупани, ако сте спрели по някаква причина производ-ството, продажби и изобщо обичайната си дейност. По

думите на Камен Кръстев почти всяка чужда европей-ска или американска фирма, която стъпи в България, си прави такава застраховка. За българските продуктът е по-непознат, но подобно на други застрахователни продукти повишава популярността си.Едно от големите предим-ства при сключване на така-ва полица според брокерите е възможността с нейна помощ да се повишат мерките за без-опасност. Преди подписване-то на договора специалисти от застрахователя правят оглед на предприятието ви и могат да препоръчат до-пълнителни мерки за безопас-ност. Така например може да понижите вероятността от пожар, заради който да пре-късвате дейност, може да се огледа и цялата конструкция, за да се направи по-устойчива на природни бедствия.

Точен изборПремията по застраховката

се договаря индивидуално – всъщност фирмените полици нямат фиксирани цени, като “Гражданска отговорност” да речем. Цената зависи от мерките за обезопасяване на сградите, дейността на ком-панията, размерите й, често се включват отстъпки, ако сте редовен клиент и нямате предишни щети.Калин Желев казва, че малки фирми често са потърпевши от неизгодни клаузи в дого-ворите си за имуществено застраховане. Много е важ-но полицата да бъде с клаузи, които покриват точно рис-ковете, нужни на фирмата, съветва той. Често агенти на компанията се стремят да продават на максимума и включват клаузи, някои от които ненужни, докато нап-ример се пропускат други, от които компанията има по-го-ляма необходимост. Например може да сключите договор за висока застрахователна сума на машините си и на сградата си от пожар и наводнение, а да не направите “Гражданска от-говорност към трети лица”, която е доста важна за произ-водствените предприятия.Тя покрива щетите, които ва-шата дейност може да нанесе на външни лица – например ако пожар от фабриката ви запали съседни сгради, ако спукан во-допровод от вас ги наводни, ако дейността ви предизвика внезапни екологични щети.Желев коментира, че застра-хователният пазар в България е достатъчно зрял и предлага много различни клаузи и покри-тия, така че вероятността да не намерите нужното е малка. Но когато решите да си купите полица, да се до-питате до специалист – бил той брокер, консултант или финансист, който разбира от застраховане. Не разчитайте на реклами и само на собстве-ните си познания - в противен случай освен снега може да ви изненада и някоя неизвестно откъде изскочила клауза.

Важна добавка е „Гражданска отговорност към трети лица“, която да поеме причинени от вас щети.

Брокери съветват да се избягва клауза за самоучастие.

ФИНАНСИ I 35

РУБРИКА

На вноски

След бума преди кризата автомобилният лизинг в България се променя

Константин НИКОЛОВ

Продажбите на автомо-били на лизинг прежи-вяха бум в годините на икономически рас-

теж. Тогава финансовите ком-пании имаха изобилен и евтин ресурс и го раздаваха почти безпроблемно, често без до-казване на доходи и с много ни-ско самоучастие. Естествено, този „свободен“ режим доведе до по-високи продажби на нови автомобили. Но допринесе и за многото проблемни кредити, които през последните години дърпат назад финансовите компании.

На загубаЗаради необслужваните взе-мания по лизинговите сделки (не само автомобилните) по-вечето дружества от секто-ра продължават да търпят загуби. Според данните на БНБ общата загуба на 87-те дружества на пазара в края на второто тримесечие на 2012 г. е 414.4 млн. лв. спрямо 391 млн. лв. в същия период на 2011 г.С настъпването на кризата банките и лизинговите дру-жества затегнаха финансира-нето. Отделно компаниите и физическите лица ограничиха разходите си и станаха далеч по-предпазливи при покупка-та на нови автомобили. Ста-

тистиката на централната банка показва, че вземанията по финансов лизинг за леки, товарни и лекотоварни авто-мобили през последните шест тримесечия (от началото на 2011 г.) са намалели от 2 млрд. лв. в края на първото триме-сечие на 2011 г. до 1.6 млрд. лв. в края на юни тази година, тоест спад от 20%. От годи-ните на бума сривът е още по-голям - над 50%.За сметка на това се увели-чават вземанията при опе-ративен лизинг (наемане на актива за определен период от време) - с над 14% за пос-ледните шест тримесечия. Обемът им все още е далеч под тези на финансов лизинг, но тенденцията е ясно очерта-на (виж таблицата). „Този сег-мент се развива много добре. Компаниите търсят опти-мизация при управлението на автомобилните си паркове, а оперативният лизинг решава и този техен проблем“, смята изпълнителният директор на „Ти Би Ай лизинг“ Валентин Гъ-лъбов. При оперативния лизинг клиентът получава данъчни предимства, като отчита на-емната вноска като разход, а поддръжката на автомоби-лите може да се поеме изцяло от лизингодателя. „Една от

414.4 млн. лв. е загубата на 87-те лизингови дружества в края на второто тримесечие на 2012 г., което е с 6% повече от същия период на 2011 г.

основните причини за това нарастване е, че много ком-пании, които отлагаха обно-вяването на автомобилния си парк през последните две-три години заради кризата, сега започват да го правят. Пара-лелно с възстановяването на икономическата обстановка и пазарът на оперативен ли-зинг ще се върне към норма-лен цикъл, т.е. компаниите използват даден автомобил 3-4 години и го сменят с нов“, казва Петко Пашкулев, дирек-тор дирекция „Продажби“ в „Уникредит Лизинг“.Данните на БНБ отчитат растеж на просрочията при финансов лизинг. Според пред-ставители на сектора тези сделки са по-скоро остатъчен ефект от старите портфей-ли на лизинговите компании преди кризата. Отделно много дружества отписват взема-ния и продават съответния актив дори и на загуба, ко-

Автомобилното финансиране вече отстъпва водещата си позиция и е изместено от лизинговането на машини и индустриално оборудване

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


ЛИЗИНГ

ето се отразява в балансите им. „През последните три го-дини условията за отпускане на кредит бяха значително за-тегнати и новият портфейл е далеч по-здравословен“, каз-ва Валентин Гълъбов. Според него това означава, че в те-чение на времето отново ще започнат да растат и сдел-ките при финансов лизинг за физически и юридически лица. „Просто тези сделки са по-предвидими, а и автомобили-те са бързоликвидни активи“, заяви той. Петко Пашкулев от „Уникредит Лизинг“ също смята, че просрочията се дъл-жат основно на договори от-преди кризата. „Но допускам, че при „ рестартирането“ на лизинговия пазар през 2010 г. някои лизингови дружества, за да компенсират стапянето на портфейлите си през вре-мето, в което не финансираха клиенти, са сключили сделки с недобро качество и сега след около година-две тези сделки започват да се влошават“, добавя той.Същевременно почти всички лизингови компании призна-ват, че в целия сектор (не само автомобилния) се уве-личава броят на отказите за финансиране. За този факт допринася както междуфир-мената задлъжнялост, така и липсата на годни за кредити-ране проекти. В тази среда се финансират основно клиенти с добра история.

Помогни си самаНякои автомобилни вносите-

ли като „Мото Пфое“, „Порше БГ“, „София Франс Ауто“ и др. също имат собствени лизин-гови дружества. Те не са тол-кова консервативни при одоб-ряването на клиенти като повечето банки. „При нас не-щата се случват по-бързо, а и изискванията за нужните документи са минимални“, казва Александър Костади-нов, директор маркетинг и продажби в „Мото-Пфое“. Той коментира, че за клиентите е по-удобно всичко да става на едно място - от избора на автомобил до финансовите услуги. Според Костадинов и в мо-мента продължават да се отпускат лизингови заеми. Но допълва, че условията са по-строги отпреди кризата и клиентите вече трябва да имат по-голямо самоучастие. „Лизинговите дружества имат достатъчно голям фи-нансов ресурс“, уточнява Кос-тадинов. Той също отчита, че финансовият лизинг продъл-жава да има най-голям дял при сделките, като съотношени-ето с оперативния горе-долу е едно към три. Но вторият продължава да расте. В съ-щото време намалява мату-

ВЗЕМАНИЯ ПО ЛИЗИНГОВИ ДОГОВОРИв хил. лв. Q1 2011 Q2 2011 Q3 2011 Q4 2011 Q1 2012 Q2 2012Общо по вид на актива 3911973 3830925 3715057 3551267 3464904 3452957Финансов лизингТоварни и лекотоварни автомобили 919768 919590 891559 841451 804521 790922

Леки автомобили 1088820 1040840 963379 919212 860920 809978Оперативен лизинг Товарни и лекотоварни автомобили 13785 12789 12625 14104 13373 13112

Леки автомобили 49163 49917 52990 53774 55079 58758Източник: БНБ

При оперативния лизинг клиентът получава данъчни предимства, като отчита наемната вноска като разход, а поддръжката на автомобилите може да се поеме изцяло от лизингодателя.

ритетът на лизинговите договори за автомоби-ли, което се дължи на все по-високия процент са-моучастие на клиентите.Заради ане-

мичния пазар през последни-те три години лизинговите компании преосмислят своя бизнес. Все повече от тях пус-кат нови продукти, насочени към други сектори. В същото време автомобилното финан-сиране (отделно на товарни и лекотоварни автомобили, и на леки автомобили) вече от-стъпва водещата си позиция в сектора и е изместено от лизинговането на машини, съоръжения и индустриално оборудване. „Българските ли-зингови компании тепърва ще променят своя профил“, прогнозира Валентин Гълъ-бов. През последните години на-малява търсенето на лук-созни активи като скъпи автомобили за сметка на бизнес проекти, например в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Все по-търсен от клиенти-те е и оперативният лизинг, като освен към автомобили-те нараства интересът и към недвижимите имоти и компютърното оборудване. Финансовите компании ясно усещат тази тенденция и се опитват да отговорят на търсенето. Което несъмнено ще промени и структурата на портфейлите им. Добрата новина е, че самите лизингови дружества разполагат с нуж-ните ресурси и са готови да кредитират. „Силната кон-куренция между лизинговите дружества за спечелването на сделки води до това усло-вията за крайни клиенти да се подобряват постоянно“, смята Петко Пашкулев от „Уникредит Лизинг“.

представя

Банковото огледало на успешната идея ›...

Documents

Transcript of Банковото огледало на успешната идея ›...